Българската традиция е отредила неканонично честване на свети апостол Павел на 30 юни.

Св. Павел бил евреин от Вениаминовия род, роден в Тарс, Мала Азия, с името Савел. Като един от християнските апостоли той проповядвал вярата в Антиохия, Кипър, Галатия и Македония. Заловен е от юдеите в Касерия, които го оковават го във вериги и посичат с меч в Рим на 29 юни, в деня, когато е разпнат на кръст апостол Петър.

В народните представи св. Павел бил брат на св. Петър и олицетворявал злото стихийно начало. Той бил винаги лош и сърдит.

Павловден се счита за „лих”, „хаталия” ден, за „много тежък празник”. Почита се за предпазване от огън на нивата, за да не пламнат снопите. На този ден не трябва да се работи на полето – вярва се, че ако някой стопанин не спазва тази забрана, светецът ще изпрати огън и жупел от небето (светкавици и гръмотевици) и ще предизвика пожар. Пак за предпазване от пожари не бива да се пали огън в огнището и не се пече хляб. Стопаните не се мият и къпят, за да не ги хване треска и гоненица (висока температура).

В Източна Тракия не се меси хляб, за да не се „опавлюва” брашното т.е да бъде запазено от сплъстяване и червясване през годината.