В този ден се възпоменава погребението на Христос Спасителя и слизането Му в ада. Умрял на кръста, от прободените Му ребра изтичат кръв и вода, за да пребъде животът над смъртта, да дойде избавлението на душата.
Затова и в евангелските текстове често се споменава, че приживе Иисус Христос нееднократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни.
Богослуженията в църквите започват от сутринта и продължава до вечерта. А минути преди пасхалното шествие на кръста, в съботната вечер плащеницата се внася обратно в олтара...

Час по-рано в храма на Божи Гроб в Йерусалим идва и православният патриарх. Той влиза в параклиса в напрегнато
очакване на благодатния огън
Защото старо поверие разказва, че ако благодатният огън не слезе на Велика Събота, това ще е последният ден за човечеството, а храмът на Божи гроб ще бъде разрушен и ще настъпи

Второто пришествие

Какво става в параклиса на Божи гроб - вижда само ерусалимският патриарх. Според поверията едно от кандилата над Божи гроб се запалва от само себе си. Известно време пламъкът не топли и не пари. С него патриархът запалва снопчетата от по 33 свещи, които държи в ръцете си и ги изнася на поклонниците в храма. Частица от този благодатен огън се отнася до християните по целия свят.
В Страстната събота жените правят последните приготовления за Великден. В някои райони стопанките изпичат ритуалния хляб (козунаци) с великденска украса и месят малките обредни колачки. Други ходят на гости на своите кръстници или колят великденското агне.
В някои селища на Велика Събота боядисват яйца за Възкресение. През целия ден в храмовете се освещават яйца и обредни хлябове (козунаци), специално приготвени за светлия празник.

В народната традиция Велика Събота се просвещава и на мъртвите, затова наричат този ден още

Одушница

По стар обичай рано сутринта се ходи на гробищата, прекаждат се гробовете и се преливат с вино, палят се свещи и се оставя червени яйца. Жените варят жито и приготвят обредни колаци за душите на умрелите, които раздавали на близки и съседи.