На 30 ноември почитаме паметта на св. Андрей Първозвани. Българите наричаме празника “Едрей”, “Едринден” или “Мечкин ден”.

Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че “на Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно”.

От ранни години св. Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Когато Андрей стоял на брега на река Йордан, Йоан Предтеча посочил на народа минаващия Иисус и казал: "Ето агнеца Божий!" 

Според легендата, св. Андрей пръв поел Исус Христос, за което именно бил наречен Първозвани.

Андрей заедно с брат си Петър били най-близките Христови ученици. След Възнесението на Сина Божи Андрей проповядвал и кръщавал на Балканите и по Черноморието. Руснаци и украинци твърдят, че дори е стигнал до днешния Киев. Почитат го и шотландците, тъй като негов ученик донесъл Божието слово в родината им.

Завършил живота си в Патра, разпънат на хиксовиден -“андреевски“ – кръст по заповед на местния управител, гонител на християните. Днес негови чудотворни мощи се намират и на родна територия.

В българския народен календар Андреевден дава старт на зимните празници. Вярва се, че „на Едрей всичко наедрява“ – здраве, богатство, включително денят. Селските баячки препоръчват на този ден да се сложи метален лев в курника. На обяд да се купи с него брашно и да се омеси хляб. Да се раздаде на познати и непознати. Така богатството ще съпътства дома до другия Андреевден. Някои метафизици препоръчват на този ден да се започват всякакви рискови начинания.

Заради храбростта, която носи Първозвания те ще бъдат увенчани с успех.

За празника се варят всякакви зърна – боб, леща, царевица, за да наедряват посевите, както наедрява сварените зърна.
В българската народна митология, както във фолклора на много евразийски народи, мечката е символ на женското начало и на плодовитостта. А най-древната легенда свързва светията именно с мечките. Според нея, той живеел като отшелник в гората и обработвал малка нива. Една мечка изяла вола му и тогава светецът я хванал и я впрегнал в ралото вместо добичето и така си изорал имота. После яхнал дивия звяр и слязъл с него до близкия манастир. Оттогава започнали да почитат св. Андрей като „мечи покровител“.

В миналото на този ден преди изгрев слънце най-възрастната жена е извършвала обреден ритуал за защита от горския звяр.
Според познанието, достигнало до нас, тя взимала шепа варени царевични зърна и ги хвърляла нагоре в комина, като ги нарича по следния начин: „На ти, мечко, варен кукуруз, че да не ядеш през лятото суровия, да не ядеш човеците и стоката“!