Празнуването на Василица е свързано с легенда, че Свети Васил, застъпник и защитник на ромите, възстановява моста, по който преминавали ромите, след като този мост бил разрушен от Дявола и по този начин ги спасил.
Вечерта на 13-ти срещу 14-ти януари се повтарят християнските ритуали на Бъдни вечер - цялото семейство се събира вкъщи, майката готви птица с ориз или с кисело зеле. Докато я приготвя, мълчи.
Във всяка къща се точат баници, баклави, младите жени чистят къщата и лъскат съдовете, всичко трябва да блести от чистота. Правят и сарми. Когато всичко е готово, слагат трапезата на пода в средата на стаята, и нареждат хляба и гозбите.
Запалват свещи, по-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка. Стопанинът разчупва питката, в която има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син. Чак тогава сядат около трапезата. Ядат, пият, играят, веселят се.
Посред нощ пристига Банго Васил, който е пътувал три дни и се е борил големи трудности по пътя. Затова е ранен, брадясал, уморен. Той е обикновено едър, гласовит, сръчен и щедър. Има добра дума за всеки, пожелава късмет и здраве, щастие на възрастните, а на децата раздава подаръци.
На Василица сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благополучие, късмет, плодородие. Вярва се, че от тяхната благословия и "лек крак" зависят щастието и късметът.
На 14-ти януари за ромите е много важно какъв човек ще влезе пръв в къщата им. Смята се, че така ще бъде и цялата Нова година.
Още от Вяра и демони
Почитаме светите мъченици Сергий и Вакх - воини на небесното Царство
Жития на светците
Църквата възпоменава апостол Тома, на чийто гроб стават чудеса
Жития на светците
Личният дневник на папа Франциск ще бъде публикуван
Книгата събира записки, които покойният Хорхе Марио Берголио е писал между 20 декември 1992 г. и 18 август 2024 г.