Празнуването на Василица е свързано с легенда, че Свети Васил, застъпник и защитник на ромите, възстановява моста, по който преминавали ромите, след като този мост бил разрушен от Дявола и по този начин ги спасил. 

Вечерта на 13-ти срещу 14-ти януари се повтарят християнските ритуали на Бъдни вечер - цялото семейство се събира вкъщи, майката готви птица с ориз или с кисело зеле. Докато я приготвя, мълчи. 

Във всяка къща се точат баници, баклави, младите жени чистят къщата и лъскат съдовете, всичко трябва да блести от чистота. Правят и сарми. Когато всичко е готово, слагат трапезата на пода в средата на стаята, и нареждат хляба и гозбите.

Запалват свещи, по-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка. Стопанинът разчупва питката, в която има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син. Чак тогава сядат около трапезата. Ядат, пият, играят, веселят се. 

Посред нощ пристига Банго Васил, който е пътувал три дни и се е борил големи трудности по пътя. Затова е ранен, брадясал, уморен. Той е обикновено едър, гласовит, сръчен и щедър. Има добра дума за всеки, пожелава късмет и здраве, щастие на възрастните, а на децата раздава подаръци.

На Василица сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благополучие, късмет, плодородие. Вярва се, че от тяхната благословия и "лек крак" зависят щастието и късметът. 

На 14-ти януари за ромите е много важно какъв човек ще влезе пръв в къщата им. Смята се, че така ще бъде и цялата Нова година.