В народния календар първият ден от Новата година  е известен като

Васильовден или Сурвак. 

Празникът има езически корени и бележи края на коледните обичаи, когато по традиция се прави третата кадена вечеря. Нощта срещу празника във всеки дом се нарежда трапеза с обредни храни – варено жито, пача от краката и опашката на коледното прасенце и обреден хляб – боговица. Домакинята по стар обичай прави баница с късмети от дрянови пъпки, които наричат за къщата, нивите, лозята, градините, и всички домашни животни. В някои краища в обредната баница се слага и медна пара  за благополучие и късмет на цялото семейство. 

Вечерята винаги започва  с прикаждане на трапезата от най-възрастната жена в дома. После завърта обредната баница три пъти, разчупва я и раздава  по  парче на всеки.  По дряновите пъпки гадаят какъв ще е късмета на всеки в семейството. Старите хора вярвали, че ако дряновата пъпка „ цъфне” – човекът ще е здрав и пъргав през годината. 

В други краища се прави „сурване” на трапезата, като дряновите късмети заедно с трохите от масата и парчета от хляба се дават на домашните животни за здраве и плодовитост, или се хвърлят в реката, за да е берекетлия годината. На тази вечер се гадае за здраве и дълголетие.

Най-красивият момент в деня на Сурвак е

обичаят сурвакане.

Смята се, че той е пренесен по нашите земи от прабългарите и е свързан с Бога на Слънцето в древноиранската митология, който наричали Сурья. В него участват само момчета, които са на възраст между 5-14 години. Техен основен атрибут е сурвачката  – дряново клонче, което във вярванията на предците ни е дърво, много жилаво и устойчиво на всякакви природни стихии. Украсени с червени и бели вълнени конци, пуканки, ушав, кравайчета и пъстроцветни торбички, ушити от домашен вълнен плат, дряновите тояжки придобиват и магическа сила, която се предава на всеки, докоснал се до тях.  Старите хора казват, че сурвачките трябва да са от дрянови пръчки със здрави  пъпки, за да е плодовита годината. 

Най-първо сурвакарите поздравявават своите близки, като ги удрят със сурвачките по гърбовете и наричат:

                  Сурва, сурва година,

                  Весела Година,

                  Златен клас на нива, 

                  Зелен грозд на лозе,

                  Жълт мамул на леса,   

                  Червена ябълка в градина, 

                  Пълна къща с коприна, 

                  Живо-здраво догодина, 

                   Догодина до амина!

След това обикалят всички къщи. Стопаните отварят портите на домовете си с усмивка, а децата ги сурвакат за здраве и благополучие на домакините. На тръгване стапанката на къщата ги дарява с дребни подаръци – малки колачета, краваи, орехи, ябълки, сушени плодове, банбонки и дребни парички. 

Сурвакарските наричания и благословии имат смисъла на

вербални магии,

чието действие  подсилва здравето, късмета и берекета в семейството и рода. Като обиколят цялото село, сурвакарите хвърлят дряновите пръчки в реката – за да тече животът като по вода, след което се  разотиват по домовете си с пълни торбички. 

В Чепинския край сурвакарският обреден комплекс е непосредствено свързан с

маскарадните игри.

Тук сурвакари стават  само  ергени и  мъже. Те обикновено се маскират като дервиши, мечкари, цигани, булка, зълва, свекърва, а игрите им много приличат на кукерските ритуали, които се изпълняват в други краища на Загавозени. Някои от участниците носят на  главите си маски на животни, а на кръста си слагат големи звънци, които през цялото време дрънчат, за да гонят вампири и демони. Вярва се още, че да успеят да стреснат човека, той се пречиства от лошите сили в него.  

В някои селища на Средните Родопи пък 1 януари почитат и като

ден на дивите зверове – мечки и вълци, които са” добри познати” на местното население. Стар обичай е жените да приготвят качамак  от овесено брашно, който  раздават на всички  в селото. Старите баби от село Гела на 1 януари винаги изричат клетените думи: „Да легне да не стане, да чуй, да не види! Ний в падината, те в бърчинката.” С тези заклинания хората гонят дивите зверове, които са заплаха за хората и домашните животни. 

Именден  празнуват:  Васил, Василка, Василена, Весела, Веселина.