Свети великомъченик Георги Победоносец е една от уникалните личности в християнската история. Но името му е на особена почит не само сред последователите на кръста, но и сред мюсюлманите - шиити и сунити, роми и др.

Памет за него откриваме преди хилядолетия, в образа на Тракийският Херос, който според някои изследователи е първообраз на светеца войн.

По българските земи войнът с копие, който убива звяр, е сакрално божество от хиляди години, за което предците ни са оставили много свидетелства. В неговия образ дълго време те пазят древните митологични представи за двуединството между божествата, покровители на земеделието и войната. В тях изследователите виждат връзка между образа на св. Георги с античния Тракийски конник – Херос, главният безименен бог на траките.

Изобразяван най-често като млад конник с копие и щит, или с убит дивеч в ръце, следван от прислужник, куче или лъв, векове той е олицетворявал многостранна и многолика сила. В своя загадъчен образ Херосът е съвместявал функциите на покровител на растителността и лова, на ливадите и лозята. Той бил обаче почитан и като всезнаещ и всечуващ – всебог. В него народът на Орфей припознавал и бога лечител, който гонел болестите и дарявал здраве, но също и бога на войната, непобедим в битките с врага.

Гергьовден (6 май)

6 май е сред най-тачените дни в годината. В българската традиция празникът се свързва с чудния живот на св.Георги. В народната митология той е представен като юнак, с девет сърца, язди бял хвъркат кон, дели мегдана със самовили, слиза в долната земя и лети високо в небето, свети като ясно слънце, води люта битка с лами и змейове, които побеждава. Светецът е покровител на домашните животни и е на особена особена почит сред овчарите.

В ранни зори жените и децата се търкалят в росата, която има лековита сила. Берат млад здравец, гергьовче, коприва, детелина, кичат с тях вратите на къщите, праговете на кошарите и оборите за здрави, плодовитост и берекет. Децата се люлет на люлки, за да са пъргави и жизнерадостни. Момите свиват китки, които пазат за лек срещу болести, магии и лоши очи.

В чест на светеца се коли курбан – мъжко агне, за здраве и благополучие на цялото семейство. Жените приготвят обредни хрябове за общоселската трапеза.

С магическата символика на 6 май е свързван и обичаят наричане на китки и гадаят кой ще бъде техния бъдещ съпруг.

Хъдърлез

Мюсюлманите в България празнуват на 6 май Хъдърлез. Посветен е на двама мюсюлмански светци – Хъдър и Илияз, чиято мисия била да помагат на хората.

Белязал начало на лятото, Хъдърлез кореспондира непосредствено с идеята за възраждащата се природа. Мюсюлманите вярват, че с помощта на определени обреди човек може да достигне до ново състояние на тялото и духа. Затова по традиция ходят по ливадите и миели лицата си в росата, вярвайки в божествения произход и пречистваща сила на водата. Берат зелени клонки, с които кичат къщите и хамбарите, за да е плодовита годината. Провират се под корените на орехови дървета и люлеят децата на люлки, за да са здрави.

Такава чудодейна сила на 6 май има капещата вода на масива Дамбалъ над Момчилград. Стара традиция е в навечерието на Хъдърлез на тези свети места да отиват тежко болни от заекване, глухота, ревматизъм, безпродие, епилепсии, стресови неврози и др, за да намерят изцеление. Там болните се потопят в студената вода, направят аптез и отпиват три пъти от лековитата вода. Дрехите, с които извършват ритуала, оставят по клоните на близките дървета, за да прогонят болестите от себе си. Много често вярващите хвърлят дребни пари в лековитите води, като дар на извора.

Именници: Георги, Георгиа, Геро, Гео, Джордж, Джоро, Джуро, Джорджета, Джорджия, Жоро, Жореса, Йорго, Юра, Юрия, Юрка.

.........................................