По-късно Православната християнска църква припознава в образа на пророка  един от най-големите изобличители на езичеството и предвестник на истинската вяра. На него българският народ посвещава един от най-големите празници - Илинден. 

В представите на предците ни светецът е покровител на светкавиците и гръмотевиците, пазител на реколтата от пожари. Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича св.Илия Гръмовержец,  Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. Изобразяван в златна колесница, с която препуска по небето и изпраща огнени стрели, той носи  дъжд и влага, берекет и сполука.

Затова в негова чест селските стопани у нас правят молебени за дъжд. В отделни региони на Илинден извършват обредното гонене на змей – символ на сушата. В планините в Южна България празникът се чества тържествено, като се прави курбан от мъжко животно – бик или овен и се устройват сборове. Жертвоприношението трябва да омилостиви светеца и да предпази от градушка и наводнения. 

В семейството на именниците пък се коли най-стария петел, от който се приготвя обредна храна. Задължително се пече обреден хляб и многото сладки за радост на децата. 

Във фолклорната традиция св.Илия се осмисля и като наследникът на старогръцкия митологичен Бог-слънце – Хелиос. Свързан с магията на огъня и пречистващата сила на водата, за него се вярва, че може да лекува от смъртоносни болести. Затова мнозина държат осветената му икона до болния, който се надява с благословията му да се вдигне и оздравее. 

Отколешно е поверието, че на 20 юли и 2 август (когато се е чествал Илинден по стар стил) морето взема най-много жертви като курбан за св. пророк Илия. Старите рибари разказват, че Илинден идва с мъртва хватка на морето, времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Докато преброиш до пет, вълната те удря и след това те дърпа навътре.

Затова според народните поверия на Илинден не се работи, защото гръм може да удари човек. Не се ходи и на плаж. Вярващите летовници спазват стриктно това и не припарват до морето на 20 юли и на 2 август, разказват рибарите. 

Илинден е празник и на еснафите на кожари, кожухари, самарджии, керимидари огнеборци и пивовари.

Именици: Илия, Илиана Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божинко, Божинка и др.