Ангел Бончев 

На 3 януари православният свят празнува намиране мощите на св.великомъченик и чудотворец Ефрем Нови. Този ден през 1950-а е бил обикновен, както всички останали, но не и за игуменката Макария от манастира "Благовещение на Пресвета Богородица" в град Неа Макри, Гърция. В студената сутрин, когато разчиствала обителта от руините, заедно с помощта на работник, чула глас, който й нашепвал нещо. Години наред тя се молела на Бог да й открие поне един от братята загинали мъченичски в този манастир през 15 век, това бил един от малкото известни факти за това място, който се е предавал столетия наред от уста на уста. Казваше й: "Копай там и ще намериш отговор на своето желние!" Гласът ставал все по-силен и настойчив и подтикващ, насочвайки я към предверието на обителта, където по нищо не личало, че там се крие "съкровище", за което никой никога не е и предполагал. Гласът отеквал в душата й и тя насочила стъпките си към оказаното място. Сърцето й забило силно и единственото, което могла да направи е да извика помощника си и да започнат да отместват пръстта. След метър и седемдесет сантиметра тя поела силно дъх от видяното- килията на монах с лежащо погребано тяло. Тя видяла материализирани своите молитви- един от братята живял и загинал мъченически от отоманския меч лежал пред нея, без прашинка по одеждите, така, както е бил положен в гроба.

Монахиня Макария

Оставили да доразкрият килията на следващия ден, тъй като заваляло дъжд. На вечернята схимонахиня Макария чула стъпки зад себе си и се обърнала. Бил висок, слаб, с тъмна брада, лицето му излъчвало благодат. Това бил той!

От лявата му ръка струяла светлина, а с дясната си я благославял

Незнайният към онзи момент светия се представил с думите: Аз съм свети великомъченик Ефрем. Живях в този манастир с останалите братя, но турците дойдоха избиха всички, по-късно и аз пострадах мъченически. Мъчиха ме зверски 8 месеца и половина и на онова старо изсъхнало черничево дърво приех венецът на мъченичеството, висящ с главата надолу, обезобразен. Рязаха от тялото ми, гориха ме, забиваха пирони в ставите ми, от всякъде течеше кръв и аз предадох душата си на Онзи, на който отдадох живота си и заради Когото понесох несравними болки." "До кога ще ме държиш там", попитал той, а тя му отвърнала, че на зазоряване ще открие целия гроб и ще се погрижи за мощите му. От този момент нататаък в своите явявания пред майка Макария св.Ефрем е разкривал житието си. Намирането на мощите му отворили широко вратата на помощта му към хората с хилядите благодатни изцеления от страшни болести, за които се чува ежедневно по целия свят. Светията помогнал на монахинята да въздигне величествен манастир от купчината камъни наоколо останали през вековете и църква в негова памет. Старицата Макария, със светското име Маргарита Десипри, е родена на 12 март 1911 г. в село Фалатадо на остров Тинос, Гърция. Когато била на деветнайсет години, решила да се замонаши. Години наред оказвала помощ при отглеждането и възпитанието на децата на лишените от свобода в затвора „Аверов“ в Атина. През 1945 г. сам Бог й посочва пътя към планината Амомон(в превод "непорочните") и манастира, намиращ се в подножието й, близо до градчето Неа Макри. Заселва се в него и остава тук до края на дните си.

Пълните подробности за намиране на мощите на св.Ефрем Нови, неговото житие, чудеса, акатист, тропари, молебен канон, може да намерите в книгата "СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК И ЧУДОТВОРЕЦ ЕФЕМ НОВИ". Поръчки се приемат на телефон 0898802638 или на [email protected].