Жития на светците

11 март

Свети Софроний, патриарх Йерусалимски

Софроний бил наследник на знатен род от Дамск. От младини се прочул със своята мъдрост и красноречие. Като бродел из Йерусалим и околностите срещнал инока Йоан Мосх. Станал негов ученик и последовател. След дълго странство се установили в Александрия. Тук Софроний получил монашески сан, а Бог го възмездил с чудотото болните му очи да бъдат изцелени. 

През това време Йерусалим бил в ръцете на персите, много различни лъжеучения смущавали християните. За да бъде сложен ред. Избран за патриарх на Йерусалим през 634 г. Софроний свикал събор, на който разобличил идеите на монотелитите. Успял да се справи и с арабите през 636 г., които помилвали  града и жителите му. 

Две години по-късно св.Софроний се поминал. На света оставил поучителни слова,  жития и много църковни песни.

12 март

Преподобни Теофан Изповедник

Теофан бил потомък на знатен род от Цариград. Раздал богатството си на бедните и заедно с жена си заживял в Сигренайската планина. Станал монах, построил няколко манастира, преписал много книги, сторил неземни чудеса. 

През 787 г. участвал в Седмия Вселенски събор в Никея, на който защитил светите икони и въдворил мир сред юдеи, езичници и християни. Но еретиците го изпратили на заточение, изтезавали го, но той продължил да защитава православието. За тази дързост манастирът му бил разрушен, учениците - прогонени, а той – хвърлен в тъмница. Теофан се поминал скоро, като заточеник на о.Самотраки. 

13 март

Свети Никифор Изповедник, патриарх Цариградски

Никифор станал патриарх на Цариград през 806 г. Опълчил се срещу разврата и свободните нрави. Но царят, ревностен иконоборец, виждал в негово лице свой голям враг. Отнел му сана и го изпратил на заточение на о. Проконис, където Никофор се споминал в големи мъки през 828 г. 

14 март

Преподобни Бенедикт Нурсийски, родил се около 480 г. в град Нурсия. Починал през 543 г. в Монте Карло, а папа Грирогий Велики написал неговото житие. 

15 март 

Свети мъченик Агапий и дружината му -

Публий, Тимолай, Ромил, двама Александровци и двама Дионисиевци. Живеели в Кесария през 4 в. 

На този ден се почита още паметта на св.Мъченик Никандър. 

16 март 

Свети апостол Аристовул, епископ Британски

Аристовул и неговият брат апостол Варнава се родили на о.Кипър. Църквата ги причислява към 70-те ученици на Иисус Христос. Аристовул бил последовател на ап. Павел и негов верен спътник в проповедническата му дейност. В годините на своята зрялост бил ръковополен за епископ на Британия. Там преживял големи изпитания, изтърпял много страдани, но астанал верен на своя Бог и паство. Поминал се в дълбока старост.

Днес църквата почита и свети мъченик Савин.

17 март

Преподобни Алексий, човек Божий

Алексий бил единствен наследник на знатно християнско семейство от Рим. От дете живеел скромно и силно искал да стане инок. Тайно напуснал дома си. Установил се в град Едеса, раздал на бедни и болни златото и скъпоценните камъни, които носел и станал просяк.

След седемнадесет години просия съдбата го върнала в родния му град. Заживял в бащиния си дом, където прекарал още 17 години без да бъде разпознат от близите си. Когато Бог му известил, че скоро ще умре, Алексий написал на лист хартия историята на своя живот. В това време папа Инокентий служел божествена литургия. В църквата и всички вярващи чули думите: „Потърсете Божия човек, който се готви да излезе от тялото!”. Господ говорел за преподобни Алексий. 

Когато християните открили светия човек, той вече бил мъртъв. В ръката си държал листа със своята история. Лично папата прочел написаното. 

Тази неделя (17 март) празнуваме

Сирни Заговезни.

Празникът бележи началото на Великденския пост. 

Според някои мирогледни представи постът е възникнал от греховете на хората. Като много лично преживяване, тогава човек се намира в криза, в момент, в който трябва да преосмисли постъпките си, да премине през духовен катарзис. Това можело да се случи само в определени дни в годината, които съвпадат или с най-тежките дни на Христос, или с онези времеви  моменти, когато границата между света на живите и мъртвите е отворена,  когато пространството е населено от зли демони и добри сили,  когато времето придобива магическа сила, а всяка искрена молитва и изповед могат да бъдат съдбовни.

3а постите се говори още в Стария завет, където  

Бог препоръчва въздържанието като условие за духовно усъвършенстване.

Самият Христос постил  40 дни в пустинята след кръщението си. По-късно апостолите затвърдили поста сред първите християни. Още тогава  установявили два дни пост през седмицата – всяка сряда и петък, за да напомня на вярващите за залавянето на Христос (в сряда) и неговите страдания на кръста (в петък). 

Според стари легенди пък постът бил

свързан с житията на християнските светци.

Една от тях разказва за рибаря свети Никола, който, за да продаде рибата, направил пост и наложил на Никулден да се яде риба. Друга история разказва, че света Богородица  била пчеларка. Една година толкова много мед имало в кошерите, че за да го продаде и трябвали поне 7 дни. 

Така  бил въведен многодневният пост. Той предшествал най-големите християнски празници – Роджество Христово, Христовото Възкресение и дена на Света Богородица. Хората вярват, че в тези дни душата се подготвя за покаяние. Чрез поста се усмиряват страстите, просветлява духовният разум. Човек започва да вижда своите недостатъци, у него се появява жажда да очисти своята съвест и да се покае пред Бога. Но ако хората не бъде искрен в молитвите си и  не заобичат ближните, ако не прават добри дела и не прощават на обидите, душите им остават в плен на греха, заложници на дявола.