Седмицата от 18 до 24  март минава под знака на големия великденски пост, койо е с продължителност 8 недели и краят му бележи светлия празник Възкресение Господне. За вярващите той е непосредствено свързан с изповедтта и причастието. 

Според светото писание Причащението (Евхаристията) е велико тайнство. В него християните споменават живота, страданията и смъртта на Спасителя. 

Още преди своите големи страдания Иисус Христос подготвил народа и учениците си, за да могат да разберат спасителната сила и значението на светото причастие. Когато нахранил с пет хляба и две риби повече от поет хиляди души, пред тях той открил истината за вечния живот.

"Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.” 

В светото тайнство хлябът и виното заемат необикновено място. Благословени от Иисус, чрез тях ние приемаме тялото и кръвта на нашия Спосител. По този начин вярващите се съединяват най-пълно и неразделно с Христос -  изворът на вечния живот, за опрощаване на греховете и получаване на вечен живот.

Но както пише в евангелските текстове, колкото сме по-греховни, толкова по-малко ни е позволено да задържим в себе си Бога, да живеем така, както сме създадени да живеем. Чрез поста, изповедта и причастието можем поне малко да се приближим към онзи неподозиран духовен хоризонт на безкрайно развитие, за който не сме чували, не сме виждали и не сме мечтали.

В народни календар седмицата след Сирни заговезни се нарича

Тодоровска, Тудорска неделя,

по името на празника Тодоровден, който се празнува първата събота след Заговезни.

Позната е още като Тримирна неделя, защото през първите три дни от нея се тримири. Наричат тази седмица и Лудата, Глухата неделяр Черна неделя, защото се приема за много лоша, за „хаталия” и се вярва, че който се разболее през нея, не оздравява. През седмицата се спазва строго полово въздържание.

Понеделникът се нарича Чист понеделник и на него жените измиват с пепел всички съдове в къщата, за да махнат блажното от тях.

Почистват домовете си и изхвърлят сметта с вярата, че така изхвърлят бълхите. Тъй като през останалите дни от седмицата не трябва да се готви, в понеделник приготвят храна за цялата седмица.

От този ден започва тридневно тримирене, наричано „тримиро”, „търпилка”, „тудуричене”. Наричат понеделника още „песи”, „бесен” или „кучи” понеделник, защото се изпълнява обичаят „люлеене”, „бесене”, „весене” на кучетата против бяс, който бил зъл дух. За да го изгонят, хващат животинчето, слагат въжена примка на шията му и го завъртат силно. Вторникът се приема за лош ден и се нарича „глух”, „сух”, „чер”, „лош” вторник и още Устрел, Усов или Усовски вторник. „Усов” е зъл дух, който суши краката на добитъка. „Луда”, „крива”, „куца” сряда също се приема за много лош ден и се почита за предпазване от лудост. Не се работи нищо вкъщи и на полето, за да не пада градушка и да не удря гръм. Четвъртъкът е познат като „Въртоглав”, „Шамотен”.

През този ден не трябва да се мотае прежда, да се върти чекрък, за да не се разболяват хората и домашните животни от „въртоглавие”, да не станат „щуроглави” и да не получават световъртеж. За най-лош ден от Тодоровата седмица се приема петъкът, познат като „Черен петък Тудуришки”, „глух”, „сух”, „луд” петък. Отново не се работи нищо, за да няма през лятото порои и градушки.

Жития на светците

18 март

Свети Кирил, архиепископ Йерусалимски

Кирил бил архиепископ на Йерусалим при управлението на Констанций. В Йерусалим настанал голям глад. За да  спаси народа от нещастието, Кирил раздавал богатството си, продавал  църковните скъпоценности. Но враговете му го обвинили в греховни дела. Принудили Констанций да свика събор, на който отнели духовния сан на Кирил. Изпратили го на заточение. Йерусалимският патриарп починал през 386 година.

19 март

Свети мъченици Хрисант и Дария

Хрисант бил родом  от Александрия. Още млад се сближил с един монах, който го кръстил. За да го върне към светския живот баща му довел в дома им красивата Дария. Пленена от мъдростта на Хрисант и тя  станала християнка. Двамата посветили  езичниците в Христовата вяра. Затова били  изправени пред съд. Пред очите на римски управител, яките въжете, с които ги вързали, се скъсали, а оковите на краката им – се счупили. Въпреки чудото, управителят наредил да закопаят живи  в земята Хрисант и Дария. Оттогава на това място стават чудеса. 

20 март

Преподобни отци, избити в манастира “Св.Сава”

През 7 в. Околностите на Йерусалим често били нападани от сарацини, които не щадели мирните отшелници. По време на нощното богослужение на Велики Четвъртък сарацините нахлули в манастира „Св.Сава”. След като убили няколко инока, започнали да търсят богатствата, скрити в храма. Монасите нямали нищо, освен простите си дрехи. Тогава ги затворили в пещерата на св.Сава, запалили голям огън, в който осемнадесет иноци изгорели. Останалите били посечени с меч. 

21 март

Преподобни Яков Изповедник

Свети Яков бил епископ по времето на император Константин Копроним. Добър и мъдър човек, той отдал живота си в служба на Бога. Иконоборците му причинили големи страдания. Умрял в мъки през 8 век, неизвестно къде. 

22 март

Свещеномъченик Василий, презвитер Анкирски

През 4 в. в град Анкира се ширела арианската ерес. Василий бил ревностен последовател на православната вяра. По заповед на император Юлиан бил хвърлен в тъмница. Всеки ден сваляли по седем ремъка от кожата му. Веднъж мъченикът сам откъснал един ремък от кожата си и я хвърлил в лицето на царя. Унизен, Юлиан напуснал Анкира. Василий издъхнал в големи мъки в 363 г. 

23 март

Свещеномъченик Никон и 199 негови ученици

Никон бил доблестен войн от Неапол. Бил езичник, но по време на голяма битка Господ му вдъхнал необикновена сила, с които смаял врага и своите братя по оръжие. Открил истинския Бог, Никон тръгнал да дири свещеник, който да го кръсти. В планината Ганос срещнал епископ Теодосий, който го ръкоположили за свещеник. След време Никон се върнал в Италия,  където посветил старите си приятели в нова вяра. Скоро срещу тях започнали жестоки гонения, били заловени и публично посечени с меч. 

Днес църквата почита и преподобни Лука Одрински. 

24 март 

Преподобни Захария

Зарахий бил син на египтянина Каприон. Получило много земни дарове, но повече от всичко искал да стане монах. Хвърлил килимявка и казал:”Ако човек не бъде тъй сърдечно съкрушен, не може да бъде монах”. Оттогава станал един от най-почитаните хора сред монасите в пустинята. Да края на живота си проповядвал словото Божие.