Жития на светците

27 януари

Пренасяне на мощите на свети Йоан Златоуст

На днешния ден се възпоменава тържественото връщане на светите мощи на св.Йоан Златоуст от Комана в Цариград и полагането им в църквата „Св. Апосполи”. По време на Латинската империя мощите на Йоан Златоуст били отнесени в Рим, където и сега почиват в катедралата „Св.Петър”.

28 януари

Преподобни Ефрем Сирин

Ефрем Сирин живял по времето на Константин Велики. От ранно детство той бил възпитан да почита Бог. Без вина  бил хвърлен в тъмница, където получил божие провидение. Когато бил оправдан, Ефрем  напуснал света и отишъл при отшелниците в планината. Станал ученик на св.Яков и скоро  започнал да  проповядва и поучава християните. През дългия си молитвен живот светецът написал много  книги, беседи, наставления, проповеди. По-късно се преселил в Едесе, където основал училище.  Части от светите мощи на преподобни Ефрем днес се съхраняват в храма „Св. Преображение” на Синайския манастир. 

29 януари

Пренасяне мощите на свещеномъченик Игнатий Богоносец

Свети Игнатий, живял при управлението на император Траян, бил  първия заместник на антиохския епископ. Отдаден на своя бог, той станал  един от най-ревностните защитници на Христовата вяра. През 107 г.  светецът преживял своята мъченическа смърт. Той бил разкъсан от зверовете в Римския цирк „Максимус”. Останките от оглозганото му тяло християните погребали в родния му град. През 7в. мощите на светеца били отнесени в Рим,  в църквата „Св.Климент”.

30 януари

Ден на трите светители

В този ден църквата тържествено отбелязва празника на трима светии – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Те посветили целия си живот на църковното единство и общохристиянския мир. Почитат се като покровители на светостта, благовестието и богословието.

Днес църквата почита още свети свещеномъченик Иполит, папа Римски; свети благоверни цар Петър Български; свети мъченик Димитрий Сливенски.  

В някои български селища денят на трите светители се отбелязва като патронен празник на терзийския еснаф. По този повод шивачите си устройват празнично тържество. В чест на своите покровители те колят курбан. Техните съпруги не работят и раздават обредни погачи за здраве на цялото семейство. 

31 януари

Свети безсребреници и чудотворци Йоан и Кир

Кир бил египтянин, прочул се като знаменит лекар в  град Александрия през 3 в. Дълбоко вярващ християнин, светецът лекувал с чудотворни молитви всякакви болести, без никаква награда за труда си. Славата му на лечител достигнала чак до Йерусалим, където пристигнал младият войн Йоан. Впечатлен от  умения на св.Кир, Йоан го намерил и станал негов спътник и най-усърден ученик. Двамата чудотворци били публично обезглавени на 31 януари от противниците на християнството. От тогова църквата   тържествено почита деня на героичната им  смърт.

На 31 януари ромите християни отбелязват

Атанасовден

Стара легенда разказва, че св.Атанас бил ковач-циганин, който пръв измислил ковашките клещи, след като видял как кучето е скръстило лапите си пред огнището. Затова на този ден празнуват преди всичко ромите-ковачи и железари, а празникът  нарича още „майсторски ден”. По традиция  ходят на тържествена служба в храма и правят голямо празненство на целия еснаф. В някои селища  на Атанасовден ромите колят курбан от черна кокошка, който раздават на своите близки за здраве. Палят голям „нов” огнън, от който носят у дома си, за да ги пази от зли сили. И закаляват стомана в гореща вода. Вярва се, че тази обредна вода, която носят в домовете си, е станала лековита. 

 Атанасовден ромите празнуват и против болести, най-често „баба Шарка”. В нейна чест те колят черна кокошка, от която се приготвя специална супа. Нареждат празнична семейна трапеза. Пекат пита, намазана с мед и малки колачки, която закачат над прага на къщата, за да не влиза баба Шарка. А на масата  седем нощи оставят храна, вода и гребен, за да омилостивят болестта. 

В някои селища ромите наричат деня на св.Атанас Бибияки (празник на лелята). Обичаят прилича на маскарадните игри при българите. В него участват мъже, облечени във вехти дрехи, с маски на главите. Начело на шествието върви Бибияки,чумата -  мъж в стари и окъсани дрехи, вързан с вериги. Участниците обикалят къщите под звуците на весела музика. Те задяват и веселят стопаните, а в замяна получават дарове – дребни пари.  През това време жените измитат къщите, измиват всички съдове и приготят обредните ястия за общоселската трапеза. След като празничната процесия обиколи махалата, всички се събират на мегдана, където играят бързи хора, ядат и се веселят..  

В някои български селища празникът на 31 януари е популярен като 

Среди зима 

и е свързан с древни вярвания за индоевропейската Нова Година.  Другаде българите го почитат като ден на овчарите, краварите, свинарите и конярите. По традиция на този ден  се берат сухи листа от бряст, с които хората се кичат  за здраве, а животните -  за плодовитост. 

1 февруари

Свети мъченик Трифон

Трифон се родил около 225 г. в Комсада. Още юноша се прочул с чудесата си из цяла Фригия. С възкачването на импенатор Траян за християните настъпили тежки дни. Тогава започнало и мъченичеството на св.Трифон. Той бил заловен от римляните, хвърлили го в тъмница, измъчвали го, за да се  откаже от вярата в Бог. Разгневеният Аквилин, управител на източните римски земи,  издал смъртна присъда и светецът  бил публично посечен. Тленните останки на св.Трифон християните погребали в родното му село.

Днес църквата почита и света мъченица Фивия Перпетуа.

Днес се отбелязва празникът 

Трифоновден

Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.

В народните вярвания Св.Трифон е патрон на лозята и лозарите. В една от многото легенди за него светецът е описан като лозар, който сам отрязал носа  си с косера, докато зарязвал лозето. Затова Трифоновден  наричат още Зарезановден или Трифон зареза и се изпълняват обреди за плодородие на лозята през годината. 

Още при изгрев слънце мъжете лозари се събират и отиват на лозята. Те носят обредни храни – пита, варена кокошка, пастърма, баница, ракия и бъклица с вино. Обикновено ходят на групи и водач със себе си гайдар. В лозята всеки си избира по един корен от гроздето. Стопанинът поръсва лозниците със светена вода, взета сутринта от църквата и  ги полива с вино. След това отрязва първите пръчки, като изричат благословия. От тях свива  венчета, които поставя на калпака си, окичва портата на дома си или оставят на иконата. От лозовите пръчки слагат и в бъклицата с вино. След зарязването, всички участници в ритуала се събират и правят обща трапеза. На нея нареждат гозбите, приготвени за празника. Под съпровода на гайди и други инструменти играят хора и пеят песни. В някои селища различните групи взаимно си  гостуват или се събират в кръчмата, където се веселят до зори.  

Във високопланинските селища, където лозарството не е разпространено като поминък, празникът на св.Трифон е свързан с ритуалното магическо заплашване на дървета, които не дават плод. Двама здрави мъже изпълняват обред, известен в родопския край като „трифоносване”. Преди изгрев слънце те  отидат с брадва при дърветата, които са без плод. Единият от тях замахва с брадвата, като  с думи се заканва да отсече фиданката. Другият го  моли да я пощади, като го убеждава, че дървото ще роди плод през годината.

В народната митология битува поверието, че Трифоновден е „хиталия ден”, т.е. лош ден. Затова на Трифоновде жените не подхващат  никаква работа. Табу е да се докосват до остри предмети – нож, ножица, игла, куки, брадви  и секира. Вярва се, че ако жената се нарани с някои от тези сечива – може да се роди недъгаво дете или сакат добитък.  Денят е най-опасен за бременните жени. За да предотвратят всякаква злополука с остър предмет, жените или удрят ножа най-първо в огнена главня, или отрязват три пръчки с ножица, които хврълят във вода. 

Трифоновден се почита и  като празник на мишките – „Мишкини празници”. За да прогонят животинките  от домовете си, жените  режат опашките на малките вредители,  удрят ги три пъти на прага и три пъти на дръвника. В други краища пък празнуват Трифоновден в чест на зайците. Наричат го „Сечко-Дечко”. Жените месят малка питка, която изпичат в огнището, след като  хвърлят в него заешки гребки. Питката раздават сред близки и съседи, за да умилостивят зайците. 

Днес празнуват Трифон, Трифонка.

2 февруари

Сретение Господне

Според Моисеевия закон всяко първородено дете, от мъжки пол, трябвало да бъде посвещавано или представено на Бога. Затова, на 40 ден след раждането на първото си момче, жените трябвало да принесат  жертва на Бога – богатите агне, а по-бедните – гургулица или гълъб. На този закон смирено се подчинила и света Богородица. Светата  църквата  причислили Сретение Господне към дванадесетте най-велики християнски празници.

В народния календар 2 февруари е популярен като 

Симеоновден (Петльовден)

Денят се тачи за здраве на добитъка. Наричат го още  Зимен Симеоновден или Света Богородица. Смята се за най-халтавия празник и е свързан със спазването на ред забрани. В този ден не се реже, сече и цепи, затова се скриват всички остри предмети - брадвата забиват на дръвника, а ножът - удрят в желязо. Не се преде, не се тъче, не се шие или плете, не се готви, а хлябът се нарязва предишния ден. Мъжът и жената не се събират. Старо поверие е, че ако се роди животно с белег или човек – с недъг, стопанката не е спазвала забраните на Симеоновден. 

В някои краища Симеоновден е известен като Петльовден. Възрастните свързват празника с древна  легенда. Тя разказва за цар Ирод, който избил всички новородени деца, за да намери новия цар. За да спаси своя любим син, дева Мария белязала дома си  и всички съседни порти с кръвта на обезглавен петел. От тогава  петелът се превърнал в сакрален образ на изгрева и станал символ на вечния живот. Затова българите  тачат Петльовден за здраве на малките деца. На този ден не се работи. Рано сутринта във всяка къща, където има малко момче, колят курбан - черен петел. Ритуалът се изпълнява на прага на вратника. С кръвта на петела стопанинът прави  кръст на вратата на дома си. От петела приготвят обредна храна, пекат малки кравайчета, които раздават на близки и съседи. 

Днес празнуват Симеон, Симеонка, Симона.