"Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята - постеля и тревите храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а Христовата сила, която е в мене - защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва."

Това е част от откровението "Заветът на Св. Иван Рилски" - уникален документ, чието място в духовен и верови аспект е до Паисиевата история - мерило за националното ни самосъзнание. Оцелял във векове на изпитания, страдания и превратности, един от четирите преписа още се пази в светата Рилска обител. И онези, които смеят да се докоснат до него, могат да усетят силата на мисълта и свободния дух, който е носил един необикновен човек - Свети Иван Рилски.

Рoден според житиеписците в село Скрино край Кюстендил, Йоан, както е монашеското име, живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927–969). До 25-годишна възраст Иван е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. След смъртта на родителите му постъпва като послушник в манастира "Св. Димитър" под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, получава духовнически сан. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести. Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Умира на 18 август 946 г. на около 70 годишна възраст. 

Празникът ще бъде отбелязан в много храмове в страната ще тържествени литургии. 

Храмов празник има най-величественият български манастир - Рилският, където по рано ще започне архиерейска Света Литургия. 

В църкви и параклиси, чийто патрон е Иван Рилски, правят курбан в чест на светеца, който раздават за здраве и благополучие на вярващите.