На 25 март християните възпоменават радостното за всички събитие - небето се отворило и ангел Божий Гавраил донесъл на Дева Мария радостната вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител.

“Радвай се благодатна, Господ е с тебе; благословена си ти между жените. Дух Свети ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени, затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божии.”, пише в библейските текстове.

Затова празникът бил наречен Благовещение.

В традиционния български календар той е известен като  

БЛАГОВЕЦ

Почита се като един от най-големите и жизнерадостни християнски празници. Празнува се девет месеца преди Рождество, от където се поставя началото на нашето спасение. Празникът е известен още като “половин Великден”. Камбаните на църквата известяват зачатието, а хората възкликват “Радвай се благодатна, Господ е с тебе!”. Облича се нова дреха и на празничната трапеза и се приготвя обредна храна.  Бабите казват, че дойде ли Благовец, хората се хващат за зелено.

Стара традиция е на този ден да се яде риба. Най-често жените  готвели рибник – риба с ориз , или  шаран, пълнен с орехи, много лук и домати. Задължително печали обредна пита с мед, която се раздавали на близки и съседи – за здраве и щастие на семейството. В някои райони благовешкият хляб наричали лучник.  Той се приготвял от две кори тесто, между които нареждали всякакви зеленчуци и много лук. На празничната трапеза нареждали още супа от прясно набрана коприва, салата от лук, джоджан и магданоз. Другаде печали сладък кравай, с формата на змия, от който трябвало да хапне всеки, за да се предпази от зловредните животинки.

Старо поверие е, че на Благовец идва  пролетта. Тогава  лястовичките се връщат  от топлите страни, за да кажат, че зимата си отива. Мечките се събуждали от зимния си сън  и отивали да се къпят в реката, а водата след тях ставала лековита. Кукувичките, които са орисани да бъдат неми, започвали да кукат. Затова, преди да чуят нейния глас, всички хапвали по един залък хляб и слагали дребна пара в джоба си, за да са здрави и сити през годината. Девойките пък, при първо кукукане на кукувица, обръщали няколко камъка и гадаели за кого ще се омъжат. Ако под камък видели  скакалец – щяли да се задомят за орач, ако имало само пръст – съпругът им щял да бъде дюлгерин. 

На Благовец от дупките си излизали всички змии и гущери. За някои те били истински благодат, защото вярвали, че първото полязване на змия е лековито. В този ден змиите изваждали и  големи богатства от земята. А знахарите убивали животинките, отрязвали им главите и в тях засаждали  босилек, от чийто малки цветчета правели магия за омайна любов.

За други змиите и гущерите били „жива напаст”. Затова още от сутринта започвало обредното гонене на зловредните гадинки. Стопанките метели къщите и  палели голям огън в градината или на двора. Обикаляли три пъти дома си и всички стопански постройки, сипели пепел и просо, съскали с уста и удряли по метални предмети, за да прогонят змиите. В някои селища вземали малко жар и с него ръсели в градината, като наричали:”Бъжте зъми и гущере, че въ огън гони”. Огън се прескачал от всички в семейството, за да се прогонят и  балхите. Някъде палели огън и под плодни дръвчета, за да няма гъсеници по тях. 

Именници днес са: Благой, Благо, Благовест, Благовеста, Блаже, Блажка, Евелина, Евангелина, Гавраил, Габриела, Гавраила  и др.