На Светли Петък Православната Църква празнува Живоприемен Източник на Пресвета Богородица в чест на обновяването на нейния храм „Живоприемни Източник” в Цариград. По традиция в храмовете се извършва водосвет в памет на този празник.

Историята на празника е записана в Синаксара. Тя разказва, че в далечни времена, през 5 век в Константинопол, близо до една от неговите порти, се намирала малка горичка. В нея имало изворче, чиито води били целебни и вършели чудеса по молитвите на Пресвета Богородица. С времето обаче мястото около изворчето обрасло и самото то потънало в тинна кал и забрава.

Веднъж воинът Лъв, докато се разхождал в горичката, срещнал на това място слепец, който без посока се лутал напред-назад. Лъв помогнал на слепеца да намери обратно пътечката, след което човекът го помолил за малко вода. Лъв тръгнал из гъсталака да дири вода, но не намерил и тъжен се върнал обратно. В този миг чул глас, който му казал: „Лъве, не търси вода другаде, защото си близо до нея!” Удивен от непознатия глас, Лъв се огледал, но не открил вода. Пак чул тайнствения глас, който повторил: „Императоре, потърси в гъстака на горичката и ще намериш вода. Занеси на слепеца да пие и после помажи очите му с калта от изворчето. Така ще узнаеш Коя съм. Аз ще ти помогна да построиш храм на Моето име тук, така че всички, които Ме призовават, да получават изпълнение на своите молитви и изцеление на недъзите си”.

Този път Лъв намерил изворчето и изпълнил казаното - занесъл на слепеца да пие от водата, а с калчицата помазал очите му. Слепият тоз час прогледнал и сам, без чужда помощ, отишъл в Константинопол, където прославил Божията Майка за оказаната му милост. А Лъв впоследствие наистина станал император Лъв Маркел. След време император Лъв си спомнил за явяването и предсказанието на Света Богородица и заповядал да почистят мястото, да заградят изворчето, а после построил над него храм в чест на Пресветата Дева. Извора и храма нарекли „Живоприемни Източник на Пресвета Богородица”. Множество чудеса ставали от водите на благословеното изворче – император Юстиниан, страдащ от задържане на урината, намерил изцеление тук. Болна от рак на гърдата жена също оздравяла. Дори мъртвец залят с няколко ведра от тази вода възкръснал от мъртвите за почуда и благоговеен ужас на околните.

Сред многобройните чудеса на изцеление можем да добавим още изцерение от безплодие, червени отоци, кръвоизливи, „каркин” (рак), кожни заболявания – проказа и други. Император Лъв Мъдри бил излекуван от бъбречен камък, жена му Теофана – от мъчителна треска, а брат му Стефан – от туберкулоза. Патриарх Иоан Иерусалимски се излекувал от глухота, патриарх Тарасий Цариградски – от тежка огница (треска), император Роман – от тежка болест на стомаха, императрица Зоя се избавила от безплодието си и добила син – Константин Порфирогенит. 

През 15 век храмът бил разрушен от мюсюлманите. Те поставили стража, която да не пуска християните наблизо, но постепенно забраната била снета и била построена наново неголяма църквица. В 1821 г. и тя била разрушена, а изворчето – засипано. Но при султан Махмуд ІІ православните получили известни религиозни свободи и след като намерили сред отломките на старата църква списък с чудеса, станали от Живоприемния Източник, получили разрешение отново да въздигнат древния храм, което и станало в 1835 г. 

И до днес в Истанбул в квартала Балъклъ се намира този храм, известен като „Живоприемни Източник”, където чудотворното изворче все така блика и носи изцеление на пристъпващите с вяра. Преди около 20 години на пишещата тези редове подариха шише с водичка от това изворче, но и до днес водата в него не е променила нито вкуса, нито вида си и няма никакви признаци на тление, а стените на шишето дори не са зеленясали.