В народната памет битува поверието, че на Жътвар светецът намятал кожухчето си и тръгвал да се моли на Бога да доведе зимата. А друго разказва, че на този ден светецът кърпел ризата си, за да е готов за предстоящия студ и сняг през зимата. 

В някои села летният св.Атанас бил почитан като покровител на  бурите и градушките. Бил пазител на небесния огън, повелител на природните стихии и покровител на небесната благодат. Затова празника бил на особена почит сред орачите.

Обичайно денят се отбелязвал с организирането на общоселски курбан или събор. По този повод стопанките приготвяли обредни хлябове и пити, които разчупвали високо над главите си. Изричали магически думи, за да измолят дъжд и берекет. А когато времето било много горещо, в много райони изпълнявали обичаят пеперуда или Герман.

През това време мъжете колели курбан. Кръвта на жертвеното животно заравяли на непроходимо и безлюдно място, за да предпазят хората и животните от болести и зли сили. Кожата му  окачвали на голям прът и с него обикаляли селището три пъти. С този магически ритуал те се опитвали да предотвратят падането проливни дъждове, градушки и мълнии, които били вредни за посевите, опасни за животните и хората.

В някои селища в деня на св.Атанас извършвали лечебна магия. В навечерието на Жетвар много болни посещавали манастири и оброчни кръстове, с името на светеца. Преспивали там, а на сутринта се миели или пиели осветена вода. Болните вярвали в лечебната й сила. Колели курбан в памет на св.Атанас, за да измолят благословията му.