28 ноември

ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИК СТЕФАН НОВИ

Стефан бил родом от Цариград. Още като юноша станал монах в Авксентиевия манастир. Прославил със своята добродетелност и мъдрост, затова го избрали за игумен на манастира.

По това време иконоборческата ерес ставала все по-силна, а гоненията срещу иконопоклонниците – все по-жестоки. Цар Константин Копроним знаел за мъдростта на Стефан и респектът, който имал сред християните. Решил чрез него да сложи ред в духовния живот на страната. Светият отец нито за миг не се поколебал да отхвърли молбите на злият владетел. Разярен, императорът заповядал да разорят неговата обител, а епископът – да пратят на заточение на остров Проконис. Светият отец не стигнал до острова. Бил върнат в Цариград и отново го хвърлен в тъмницата, докато народът ликувал и искал неговото спасение.

Животът на св.Стефан завършил мъченически през 767 г.

Днес църквата почита още светлата памет на свети мъченик Христо и свети 15 Тивериополски.

29 ноември

СВЕТИ МЪЧЕНИК ПАРАМОН

На тази дата църквата отбелязва паметта на мъчениците Парамон и Филомен. Светите мъже били сред онези, които намерили мъченическата си смърт по време на големите гонения срещу християните, предприети от императорите Деций и Аврелиан през 3 в.

30 ноември

СВЕТИ АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ

Андрей и Симон били двама братя рибари. Един ден в родния им град Витсаида минавал Йоан Кръстител, който разказвал за Иисус и неговите чудеса. Още щом чул за Спасителя, Андрей станал негов ученик. Той бил сред първите, които Христос избрал да бъде апостол. Затова го нарекли Първозвани.

След Възнесението на Иисус, св.Андрей поел по света, за да проповядва словото Божие. Минал през Мала Азия, бил по нашите брегове на Черно море и в страната на скитите. Митарствал из градовете на Понт и Гърция, проникнал в Осетия и Авхазия, обходил целият Кримски полуостров и бреговете на Черно море. Целият си живот апостолът посветил на проповеди. Понасят гордо гоненията и хулите на езичниците, и със своите слова и чудеса печелел сърцата на езичниците, които ставали християни.

Земният му подвиг завършил в Патра, където му била отредена кръстова смърт. Християните в града погребали мъченика с подобаващи почести. Три века по-късно Император Константин пренесъл мощите на св. Андрей Първозвани в Цариград, в църквата „Св.Апостоли”.

1 декември

СВЕТИ ПРОРОК НАУМ

Пророк Наум живял 700 години преди раждането на Иисус и бил сред най-големите еврейски пророци. Предсказал гобелния край на един от най-богатити и влиятерни градове по онова време – Ниневия, до края на живота си светият отец бил в полза на бедните и онеправдани юдеи и предвестник на евангелските събития.

На тази дата църквата почита паметта и на свети Филарет Милостиви.

2 декември

СВЕТИ ПРОРОК АВАКУМ

Свети пророк Авакум бил почти съвременик на пророк Наум. Подобно на неги и той предрекъл на юдейския народ съдбовни събития, които преобърнали целия му живот – раждането на Иисус Христос – Син Божий. Според преданието светецът починал в дълбока старост.

3 декември

ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК СОФРОНИЙ

Пророк Софроний живял във време на цар Йосия. Бил близък приятел на пророк Йеремия, заедно с когото пророчествували по цялата юдейска зема. Предсказали много бедствия и страдания, но предвещали и светлите новозаветни времена. Когато Бог щял да посети своя народ, за да избере праведни и достойни люде за своите дела на земята. Това, което свети прокор Софроний известил приживе, се сбъднало. Затова евреите никога не го забравили.

4 декември

СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ВАРВАРА

Варвара била знатна девойка от град Илиопол. Едничка дъщеря в семейство на езичници, тя живеела уединено, далеч от хорската суета и слава. По цял ден съзерцавала красотата на природата и сама открила истината за света и за неговия Създател. Тайно станала християнка и се посветила на Бога.

Един ден Варвара открила пред баща си вярата си в Иисус. Това много го разгневило, затова жестоко я наказал. Всеки ден биел момичето до припадък, а после го затварял в тъмна стая, с надеждата да върне Варвара към езичеството. Усилията му били напразни.

Тогава жестокият баща завел дъщеря си при управителя на града, Мартиан и поискал публично да бъде наказана. Подложили Варвара на жестоки мъчения, но Бог лекувал раните й, намалявал болките й и осветявал лицето й със сияйна светлина.

Живота на св. Варвара завършил мъченически. Смъртното наказание било извършено от собственият й баща, който отсякъл главата на любимата си дъщеря пред очите на разплаканите християни. Легендата разказва, че в този миг тресна гръм и повалил обезумелия родител.

На този ден църквата чества още светлата памет на свети Йоан Дамаскински.

Народни традиции и празници

В българския народен календар старт на зимните празници дава

АНДРЕЕВДЕН

Чества се на 30 ноември и се вярва, че „на Едрей всичко наедрява“ – здраве, богатство, включително денят. Затова селските баячки препоръчват на този ден да се сложи метален лев в курника. На обяд да се купи с него брашно и да се омеси хляб. Да се раздаде на познати и непознати. Така богатството ще съпътства дома до другия Андреевден. Някои метафизици препоръчват на този ден да се започват всякакви рискови начинания. Заради храбростта, която носи Първозвания те ще бъдат увенчани с успех.

Стар обичай е на празника да се варят всякакви зърна – боб, леща, царевица, за да наедряват посевите, както наедрява сварените зърна.

В българската народна митология, както във фолклора на много евразийски народи, мечката е символ на женското начало и на плодовитостта. А най-древната легенда свързва светията именно с мечките. Според нея, той живеел като отшелник в гората и обработвал малка нива. Една мечка изяла вола му и тогава светецът я хванал и я впрегнал в ралото вместо добичето и така си изорал имота. После яхнал дивия звяр и слязъл с него до близкия манастир. Оттогава започнали да почитат св. Андрей като „мечи покровител“.

В миналото на този ден преди изгрев слънце най-възрастната жена е извършвала обреден ритуал за защита от горския звяр.

Според познанието, достигнало до нас, тя взимала шепа варени царевични зърна и ги хвърляла нагоре в комина, като ги нарича по следния начин: „На ти, мечко, варен кукуруз, че да не ядеш през лятото суровия, да не ядеш човеците и стоката“!

Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че “на Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно”.

Имен ден празнуват Адриана, Андрей („мъжествен").

Началото на Коледните народни традиции пък бележат три големи празника – Варвара, Сава и Никулден. В народната вяра св.Варвара е сестра на св.Никола и св.Сава, за които старите българи казват: „Варвара вари, Сава пече, а Никола идва с голяма лъжица да гощава гостите”.

Начало на Коледното празнуване слага празникът в чест на великомъченица Варвара. Той се тачи преди всичко от жените в семейството, затова в народния календар е известен още като

ЖЕНСКА КОЛЕДА

Светицата почитали като покровителка на шарката и всички болести, свързани с появата на обриви. За да я омилостивят, стопанките приготвяли медени пити, които раздавали на пътниците. В някои села месели малка погачка в навечерието на празника, оставяли я да пренощува на полицата, край огнището. Вярвали, че ако болестта хапне от сладката пита, ще се смили и ще отмине децата в къщата. В други краища пък на този ден палели огън на кръстопът, около който децата високо скачали или разпръсквали на всички страни , за да не боледуват от шарка.

Стара традиция е на този ден, който съвпадал със средата на коледния пост, по къщите да обикалят ‘варварки’. Млади девойки, облечени празнично, ходели във всеки дом и пеели песни за щастие, любов и берекет. А стопаните ги посрещали с радост и ги дарявали с брашно, сушени плодове, ябълки, орехи и дребни пари.

В деня на св.Варвара във всяка къща жените варели царевица, подсладена със захар, орехи и стафиди. От нея трябвало да хапне всеки, за да е здрав и бодър през годината. От царевицата давали по малко и на животните – да са пъргави и плодовити. Празничната трапеза нареждали близо до прясно измазано огнище и на нея винаги слагали освен обредна храна, медена пита, сол, пипер и шише с прясно налята вода.