17 май

 На 16 и 17 май Българската православна църква почита паметта на светите Баташки мъченици.

По време на Априлското въстание през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия загиват пет хиляди души от шестхилядното население на Батак. Градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата "Св. Неделя", в продължение на три денонощия защитават своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й.

През пролетта на 2011 г. Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската православна църква.

На 16 май в Батак с литийно шествие от старинния храм "Св. Неделя" иконата на светите Баташки мъченици бе пренесена до площад „Освобождение", където Пловдивският митрополит Николай отслужи празнична вечерня.

На 17 май от 8.30 ч. в старинния храм „Св. Неделя", където се съхраняват светите мощи на мъчениците, бе отслужена света Литургия, както и от 9.30 ч. на площад „Освобождение" бе отслужена съборна света Литургия от архиереи на БПЦ и духовници от Пловдивска епархия.

В памет на Баташките мъченици нека си припомним едни думи от синодалното послание по повод тяхната канонизация преди четири години:

„Истина е, че ужасите и поруганията, които Баташките и Новоселските мъченици са били принудени да претърпят, за да завършат живота си като християни, могат да се сравнят единствено със зверствата, вършени в последния етап от гоненията срещу Църквата в Римската империя.

За нито един от мъчениците на Църквата смъртта не е била единственият изход. Всеки от тях е можел лесно да спаси живота си и земното си добруване. Така е било и в римско време, така е било и в столетията на Османската империя - винаги и навсякъде. Изисквало се е едно единствено нещо - отричане от Христос и от принадлежността към Неговата Църква. Тъкмо това обаче се оказва най-скъпото за всеки Христов мъченик, за което той е готов, ако и когато се наложи, да заплати дори с живота си. „Защото каква полза за човека - пита Спасителят, - ако придобие цял свят, а повреди на душата си?" (Мат. 16:26)."