Съборът в Никея слага края на борбата с арианите

Съборът бил свикан от византийския император Константин Велики, за да се разреши спорът между епископ Александър и Арий. Александър обвинявал Арий в богохулство, понеже отричал божествеността на Христос. Той твърдял, че Христос не е Бог, а първият и най-съвършеното от сътворените от Бога същества.

На Събора присъствали и много епископи, впоследствие прославени от църквата като светци (свети Никола, епископ Мир Ликийски и свети Спиридон Тримитунтски). В продължение на няколко дни Съборът не успял логически да докаже погрешността на Арий. Свети Никола не издържал на напрежението и ударил Арий по лицето, за което временно му забранили да свещенослужи.

Според преданията, като доказателство за християнската представа за Бога като единна и неразделна Света Троица, се явило чудото, извършено от Свети Спиридон. Той взел в ръка парче от глинен съд и казал: „Бог, както и този глинен чиреп, е Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух.

Едновременно с думите от чирепчето лумнали пламъци, след това потекла вода и накрая се образувала глина.

След това Съборът отхвърлил арианското вероучение и утвърдил Символа на Вярата за всички християнски държави.

Освен това на Събора били приети правила за изчисляване датата на празника Пасха у християните. Според тях християнската пасха винаги настъпва след еврейската и се празнува в първия неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.