Синодално лицемерие – срещи с Ватикана може, но не и с македонските братя

Св. синод дава непрекъснати доказателства за лицемерие, лукавство и двуличие, които безпрепятствено се сливат с канона и Устава на БПЦ, но само когато е угодно на митрополитите. Доказателство за това са и последните изяви на доста спорния Западно и Средноевропейският митрополит Антоний и старозагорския му колега Киприян.

Само преди дни Антоний и Киприян се оказаха част от правителствената делегация, която посети Ватикана и гроба на Св. Кирил, присъстваха на срещи с католически духовници.

Това общение между православни и католици обаче е обявено от Синода за недопустимо и се наказва. От юни 2009 г. има решение на Св. синод, което забранява на всички български духовници да бъдат на едно място и да съслужават с представители на католическата, протестантската и други християнски църкви, които са обявени от тях за ереси. В това решение като водач на католическата "ерес" се определя и самият папа. Но и Антоний, и Киприян го нарушават, независимо, че по принцип е абсурдно и антихристиянско решение според православната ни църква. 

Не по същия начин обаче Синодът и владиците си затваря очите за общение с македонски духовници, изпълнявайки руска и сръбска поръчка. Приеха специално решение от 14 май т.г., с което блокираха участие на митрополити от БПЦ на тържествата в Охрид, посветени на 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия. Така реално блокираха и признаването на Македонската църква и духовното единение на двата народа. От поведението на владиците излиза, че когато е за посещение в Рим и Ватикана, и в компанията на правителството може, но с братята от Македония е греховно, защото църквата им е в схизма и не е призната. Така висшият клир,  според личния си интерес тълкува каноните и решенията си, обслужвайки чужди интереси.

Самият Антоний пък нарича протестиращите срещу решението на Синода християни „маргинали” и „ анархисти, които всяват смут в обществото”.

Поведението на църковния клир неминуемо ще остави тежък отпечатък върху църковните отношения между България и Македония, но по-опасното е, че не вярващите, а БПЦ се маргинализира и все повече губи авторитет в християнския свят.