1  декември

Свети пророк Наум ­ един от дванадесетте така наречени "малки" пророци, произхождал от Галилея, от село Елкоша.

Основното съдържание на книгата на пророк Наум е пророчеството за падането и гибелта на Ниневия, предсказание за бедствията, които праведният Господ ще изпрати върху този град, и най-живо изображение на окончателното и пълно разрушение на този голям и добре укрепен град. Пророк Наум предсказва разрушението на Ниневия, като наказание за беззаконията є, и особено за разрушението на Израилското царство и за хулата на Сенахирим срещу Иехова. Така той повтаря страшното пророчество, което било изречено за Ниневия от пророк Иона; пророчеството на Иона за гибелта на Ниневия не било отменено, а само отсрочено. Ниневийците, покаяли се за кратко време след проповедта на светия пророк, виждайки, че пророчеството не се е сбъднало върху тях, отново се обърнали към предишните си зли дела, с което прогневили Бога и оскърбили Неговото дълготърпение.

Поводът за това пророчество бил следният: когато войската на Сенахирим по чудесен начин била изтребена под стените на Иерусалим и Сенахирим със заплаха се отдалечил, евреите, макар и да се радвали на това освобождение, че боели, че той, разгневен от неуспеха, отново ще събере войска, по-голяма от предишната, и ще се върне, както заплашил, под стените на Иерусалим. За да успокои и ободри еврейския народ, пророк Наум произнесъл своята реч, в която предсказал окончателната гибел на Ниневия, която ще бъде разрушена от бурното разливане на водите, а съкровищата на града ще бъдат разграбени и изтребени с огън .

Цялата книга на свети пророк Наум сама по себе си представлява последователно изложение на страшното Божие решение за гибелта на Ниневия за това, че от нея произлязъл замислилият зло против Иехова (тоест Сенахирим), а на Иудейското царство се предсказва освобождение от игото на Асирия. След това следва описание на обсадата и самото разрушаване на Ниневия и накрая се обяснява, че Ниневия с пълно право е заслужила такава участ със своето идолопоклонство, и особено със своите разврат и вълшебство, чрез които е поробвала народите. Затова никакви средства за защита няма да я спасят и всички народи ще се радват, че са се избавили от такъв жесток притеснител.

Времето на служението на порок Наум се отнася към втората половина на царуването на Иудейския цар Езекия, тоест към 745­714 г. пр. Р. Хр. (след разрушаването на Израилското царство).

За другите обстоятелства от живота на пророка не се знае нищо. Според преданието, той починал на 45-годишна възраст и бил погребан в отечеството си.

Църквата почита и светлата памет на Св. Филарет Милостиви