5 октомври

Света Харитина живяла в края на третия и началото на четвъртия век. Родината й е Понт, североизточна област на Мала Азия. Докато била още малка, останала сираче. Взел я в дома си един богат и състрадателен човек на име Клавдий. Възпитал я като своя дъщеря.

Като пораснала тя почнала да прави впечатление не само с телесната си красота, но и с добрия си характер, с кротост, целомъдрие, чиста мисъл и светла вяра в Бога. Вярващите й се радвали. На невярващите тя говорила за Спасителя и им сочела пътя на истината.

В началото на четвъртия век настанало жестоко гонение. До началника на окръга, където тя живяла, стигнал донос за нейната християнска дейност. Била повикана от него на съд. Дометиан, тъй се казвал началникът, я запитал:

- Вярно ли е това, че ти си християнка? Вярно ли е това, че ти заблуждаваш хората да стават християни?

Харитина отговорила:

- Истина е, че съм християнка. Истина е също, че от вашата нечиста вяра привеждам хора към моя Господ Иисус Христос.

Разярен, началникът заповядал да я бият безпощадно. След това е препратил на съд при областния управител.

Напразно управителят правел опити да я убеди да се отрече от своята християнска вяра. Като почувствал безсилието си, той заповядал да й острижат косата, да сипят горещи въглени върху главата и тялото й.

Накрай я осъдил на обезчестяване. Така в онова време често постъпвали египетските съдии. Но светата девойка се помолила на Бога и тъй издъхнала, като запазила непорочно девство си.

Тялото й било сложено в чувал с пясък и хвърлено в морето. След три дни морските вълни го изхвърлили на брега. Сам Клавдий погребал света мъченица Харитина.

Страдания на света мъченица Харитина

В Понт по времето на Диоклетиан живеел един благороден и богат човек на име Клавдий. Той бил добър по характер, милостив към бедните. Веднъж Клавдий видял едно малко момиче на име Харитина, което било загубило родителите си. Той го съжалил, взел го, възпитал го и го обикнал като своя дъщеря. Харитина наистина била достойна за обич. Когато пораснала, освен с красивата си външност, се отличавала и с прекрасни добродетели: кротост, смирение, послушание, мълчаливост, целомъдрие и разум. Щом повярвала в Христа, в нея се разгоряла гореща любов и тя решила да Му стане невеста, да запази девството си, поради което се преместила да живее отделно в уединено жилище. Нейният възпитател и господар Клавдий не само че не се възпротивил на доброто й намерение, но се зарадвал много на целомъдрения й и свят живот. Построил й отделен дом, където да живее и денем и нощем да се поучава в Господния закон. Започнали да я посещават вярващи и тя ги наставлявала с душеполезни поучения. На невярващите проповядвала Христа и ги обръщала към истинската вяра. По такъв начин Харитина станала за другите учителка във вярата и в богоугодния живот.

По онова време нечестивият римски император Диоклетиан започнал голямо гонение срещу християните. По негова заповед навсякъде ги залавяли и подлагали на мъчения. Особено много преследвали ония, за които се говорело, че са добродетелни и разумни. И света Харитина била наклеветена пред градоначалника Домициан. Обвинили я, че е християнка, че обърнала мнозина и продължава да обръща в Христовата вяра. Като научил това, градоначалникът написал писмо на Клавдий и му заповядал да изпрати Харитина при него. Клавдий прочел посланието и много се натъжил. Облякъл се във вретище и взел да я оплаква, понеже разбирал добре, че не може да се съпротивлява на градоначалника. При все това, когато войниците дошли да я вземат, не искал да се раздели с нея, борил се с всички сили, плачел и не я давал на похитителите. Войниците я дърпали, за да я изтръгнат от ръцете му, но Клавдий не я пускал. Докато се дърпали така, Харитина му казала:

- Пусни ме, господарю, и не скърби, а се радвай, защото ще бъда приятна жертва Богу за собствените си и за твоите грехове.

Войниците се разгневили много, изтръгнали я насила от ръцете му и както вълци отнасят агне от стадото, я повели при градоначалника. На прощаване Клавдий й казал с плач:

- Помени ме пред Небесния Цар, когато застанеш пред Него в сонма на светите мъченици!

Завели девойката и я изправили пред Домициан, а тя в това време с цялото си сърце призовавала Бога на помощ.

Градоначалникът я попитал:

- Вярно ли е това, което чух - че си християнка, че мамиш и обръщаш много други в тази нечестива вяра?

Света Харитина му отвърнала с дръзновение:

- Вярно е, че съм християнка, но не е вярно, че лъжа хората. Не ги мамя, а ги отвръщам от нечестието и заблудата и ги наставям в истинския път, водя ги при Христа, а вярата в Него не е нечестие, както несправедливо мислиш. Тя е свята и праведна. Вашата вяра е нечиста, защото вярвате в скверните и лукави бесове и вършите тяхната воля.

Като чул това, градоначалникът се разгневил много и заповядал да я бият жестоко. Сложил на шията й железен обръч и я изпратил на съд при управителя на областта. А оня неправеден съдия й показал всички оръдия за изтезания и казал:

- Пожали себе си, за да не погинеш в жестоки мъки. Послушай съвета ми и принеси жертва на безсмъртните богове, и тогава ще спечелиш трикратно: ще умилостивиш боговете, царят ще те помилва и ще запазиш цветущата си хубост от жестоки мъчения.

В отговор мъченицата отправила взор към небето, като просела от там защита. Прекръстила се и казала на съдията:

- Лукав и несправедлив си ти! Но нито с хитрост, нито със страх от мъчения ще ме уловиш, не можеш да ме привлечеш към нечестието си и да измениш пламенното ми желание да дам живота си за Христа. По-добре се замисли какво е полезното за душата ти и не се покланяй на бездушните идоли, за да не погинеш заедно с демоните, които почиташ като богове.

Като чул тези думи, съдията започнал да се подиграва на светата мъченица и заповядал да й острижат косите. Безгласна като агне пред стрижещите, тя мълчала, но в душата си говорела със Своя възлюбен жених Христа, като Го умолявала да й помогне в подвига на мъченичеството. Щом я остригали, пред очите на всички на главата й веднага израснала нова коса, по-дълга и по-красива от предишната. Като видял това, съдията изпаднал в голяма ярост и заповядал да посипят главата й с разпалени въглени, които я изпогорили. За да увеличат мъките й, започнали да обливат обгореното й тяло с оцет, смесен с жлъч. Но тя търпеливо понасяла всичко и се молела на Господа:

- Господи Иисусе Христе, крепък помощник на всички, които се уповават на Тебе. Ти запази невредими тримата Твои свети отроци сред пламъците, побързай към мен на помощ и ме укрепи в мъченията, които понасям за Тебе, за да не кажат враговете ми: къде е нейният Бог?

Щом се помолила, почувствувала облекчение в мъките и благодарила на Бога. Мъчителят измислял нови, все по-страшни мъчения: с нажежени железни пръти заповядал да пронижат зърната на гърдите й и със запалени свещи да пърлят ребрата й. А света Харитина сякаш не усещала веществения огън, обгърната от духовния пламък на Божествената любов, и не преставала със сърце и уста да изповядва Иисуса Христа. Поради нейната непреклонност мъчителят заповядал да я хвърлят в морето. Слугите я повели към морския бряг. По пътя светата се молела:

- Благодаря Ти, Господи, Боже Мой, че за Твоето свято Име след огненото мъчение ще мина през морската вода. Благоволи да се явя чиста в деня на възкресението. И сега, както винаги, покажи върху мен Своите чудеса, за да се слави още повече Твоето превелико Име.

Слугите, които междувременно пристигнали на морския бряг, завързали на шията й голям камък и я хвърлили в морската бездна. Но камъкът изведнъж се отвързал и потънал, а светата, невидимо подкрепяна от Божията сила, се изправила върху вълните и тръгнала по тях като по каменна пътека. Щом излязла на брега, отишла при съдията и му казала:

- Виж силата на Моя Христос и повярвай в Него!

Щом я видял жива, съдията така се изплашил, че сякаш загубил съзнание и дар-слово. Като дошъл на себе си, й казал, че е магьосница и че с магия била излязла от морето. Заповядал да я хванат и да я привържат гола към едно колело, под което били наредени различни остри железни предмети, ножове и мечове, както и горящи въглени. Заповядал на слугите да въртят колелото със завързаната на него девойка, та острите оръжия да раздерат тялото й, а горящите въглени да я изгорят и така да усилят мъките й. Но слугите не могли да изпълнят заповедта му, тъй като по Божие повеление колелото не по-мръдвало, ръцете им отслабнали, а горящите въглени изгаснали. Светата мъченица останала невредима, защото ангел Господен защитавал и пазел Христовата невеста. Като видял това, съдията отново изпаднал в ярост и заповядал да изтръгнат ноктите на ръцете и краката й, да избият зъбите й. И това тя понесла мъжествено. Тогава беззаконният съдия решил да посегне на девството й и заповядал да съберат голямо множество развратници, за да я осквернят. Като чула безбожната заповед на неправедния съдия, света Харитина казала:

- С мен е Моят Христос. Той ще разруши лукавия ви замисъл и ще ме вземе при Себе Си неосквернена.

При тези думи тя протегнала ръце и устремила поглед в небето с усърдна молитва към Бога, за да я избави от ръцете на нечестивците. Когато насъбраните мъже понечили да я осквернят, тя внезапно предала своята чиста и непорочна душа в ръцете на Господа* и девственото й тяло останало да лежи мъртво сред мерзките и обзети от нечиста похот развратници.

* Света мъченица Харитина пострадала към 304 г. в град Амисия, в Понт, на южния бряг на Черно море. Бел.ред.

Щом видял, че е мъртва, съдията заповядал да сложат тялото й в един мях. Запълнили го с пясък и го хвърлили в морето. Така онази, която приживе ходела невредима по вълните, мъртва потънала в морето! След три дни вълните изхвърлили на брега многострадалното й тяло, незасегнато от водата. Клавдий, който възпитал света Харитина като родна дъщеря, го взел и с плач, и с радост го погребал, както подобава, като прославял родения от Пречистата Дева Христос Спасител, на Когото чест и слава во веки веков. Амин.

Църквата почита още свети свещеномъченик Дионисий, еп. Александрийски