27 май 

Свети Йоан се нарича Руски, защото е роден в Малорусия през 1690 година.След призоваването му през 1712 год на войнска служба в армията на Петър Първи, участва в руско-турските войни. През 1718 година тези войни завършват с победа на Турция. Русия била принудена да подпише мирен договор, съгласно който не могла да получи обратно своите войници, взети в плен. Между военопленниците се оказал и свети Йоан Руски.

В Константинопол го откупва един турски военачалник и през Анкира и Кесария Кападокийска, родината на свети Василий Велики,го одткарва заедно с други руски пленници в селището Прокопи. Там всички те били жестоко измъчвани, като ги призовавали да се отрекат от Христа и да принесат клетва на Мохамед, обещавали им привилегии при получаването на равни с турците работи. Тежките мъчения довели до това, че мнозина руски войници се отрекли от Христа: едни нямайки достатъчно вяра, други - като не издържали суровите мъчения.Последен от пленените бил извикан Йоан Руски. И него турският военачалник го изправил пред избора: или ще приемеш мюсюлманството, или те чака смърт. Именно този избор изявявал великите светци в историята на нашата Църква. Свети Йоан отвърнал на турчина: „Аз съм пленник на тази война, и съм в твоите ръце. Но ти си пленил моето тяло, а не моята душа. Готов съм да изпълнявам работата, която ми заповядаш, но няма да се отрека от Христа, даже ако ми вземеш живота”.
Веднага го изпратили в обора да чисти тор след животните. Хулели го с обидни думи, били го с пръти и, накрая, го предали на едно от най-тежките изтезания. Турците нагрявали на огън една медна чиния и след това, изваждайки я от огъня с клещи, я допирали до главата на Йоан. Нажеженото желязо прогорило кожата му до самия череп: когато снемаме шапчицата от главата на светеца, виждаме следи от това мъчение.„Вие ми горите главата, но това ми напомня за трънения венец на Спасителя. Оборът, в който живея, прилича на Витлеемските ясли, в които се е родил Иисус Христос. А биенето с бичове, оплюването и плесниците ми дават да почувствам страданията на моя Господ”. Той ни най-малко не роптаел против Бога, както ние с вас често, оплаквайки се: „Господи, защо ми се случва всичко това?”.
На 27 май 1730 година, в последния ден на своя земен живот, свети Йоан бил известен от любовта Божия за предстоящата му смърт и повикал свещеника. Онзи взел една ябълка, изрязал с нож сърцевината, вложил в нея Светите Дарове и тръгнал към Йоан.

Съставителят на житието разказва, че светецът лежал в нечистотиите на животните и бил подобен на праведния многострадален Йов. Като се причастил със Светите Тайни, Йоан предал своя дух на Господа.
Свети Йоан победил турския военачалник с праведността на своя живот. Когато онзи тръгнал на поклонничество в Мекка Аравийска, Йоан му изпратил от дома брюдо, пълно с пилаф. Това чудо по своето величие е сравнимо с чудесата на Стария Завет: купа с пилаф, изпратена от село Прокопи, дошла в ръцете на стопанина-турчин в Мекка Аравийска!

Когато Йоан умрял, турчинът сам повикал християните с думите: „Моят раб и вашият човек (т. е. християнин), почина. Елате, да го вземете”. И когато те дошли, покрил тялото на своя слуга с едно от най-скъпите покривала в знак на почит към умрелия.

Тялото на светеца било погребано с почести по православен обичай. А след като изминали 3 и половина години, някоя от жените-християнки предложила да го изровят от земята:

„Хайде да приготвим коливо и да почетем този чуждоземец.” Тогава Йоан се явил насън на свещеника и казал: „Вие мислите да извадите моето тяло от гроба, за да отслужите панихида? Когато отворите ковчега, ще намерите тялото нетленно”.

Гробът бил отворен през ноември 1733 година, и по думата на светеца, тялото се оказало съвършено нетленно. Така били явени думите на Господа: „Който прослави Мене, и Аз ще го прославя”