На този ден Църквата чества деня, когато невръстната Мария, обречена на Бога от родителите си Йоаким и Анна още преди да се роди. Едва тригодишна тя била въведена в Йерусалимския храм. Тя за почуда на всички изкачила сама 15-те стъпала до входа и се спряла на най-горното. Първосвещеникът Захария посрещнал малката Мария и я въвел в Светая Светих на храма, където заживяла в служба на Бога и в труд и молитви се подготвяла да стане майка на Божия Син. Когато Дева Мария навършила пълнолетие, пожелала да не се омъжва, а да се посвети изцяло на Бог. Тогава свещениците по внушение на Светия Дух я сгодили за престарелия й сродник Йосиф. Той уважил обета й пред Господ, станал покровител на Света Богородица и пазител на родения от нея Иисус Христос като свой истински син.

Според църковния ни календар Въведение Богородично попада в периода на Коледните пости. На този ден по време на празничната Света Литургия, вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света. 

На 21 ноември във всички храмове у нас обичайно се излага осветената икона с изображение на тригодишната Света Богородица, възкачваща се по стъпалата на Йерусалимския храм. Вярващите й се покланят и молят пред нея да им бъде закрилница и да им помага.

Неслучайно Църквата е отредила Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Подобно на влизането на Света Богородица в храма е и семейното идване в църква на 21 ноември. То символизира въвеждането на детето в лоното на християнската църква и вярата – духовно задължение на всеки родител. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род. 

В ценностната система на българина семейството е заемало и заема главно място. Няма път, който да не започва от къщата, казват мъдреците. Пак от нея започва и пътят към Църквата и вярата. Затова и празникът Въведение Богородично е на особена почит сред вярващите. Затова и посвещението е толкова важно – то дава посоката за това, какво е и какво трябва да бъде християнското семейство, и кои са истинските християнски ценности, които трябва да бъдат негово притежание, негова опора и вдъхновение.

В нечии представи християнското семейство е Ноев ковчег в потопа на живота. То е школа за здрави семейни добродетели – на чиста любов, съпружеска вярност, мир, трудолюбие, целомъдрие и пр. То е домашна църква, в която се служи Богу, възнасят се молитви и се слави Божието име. Тук, в християнския дом, гори кандилото на вярата и благочестието.