В деня на Св.Андрей празнуваме Мечкинден

Свидетел на чудесата на Йоан Кръстител, щом чул за Спасителя, Андрей станал негов ученик. По-късно Христос го избрал за апостол. Затова го нарекли Първозвани. След Възнесението на Иисус той поел по света, за да проповядва словото Божие. Земният му подвиг завършил в Патра, където му била отредена кръстова смърт. 

На 30 ноември българите празнуват

Андреевде 

Наричат го още Мечкинден и го свързват със стара легенда. Тя разказва за бедно сираче, което си имало мащеха и доведена сестра. Като всяко заварено дете трябвало да върши всичката работа в къщи, а мащехата все била недоволна. За добрината си стар мъдрец благословил сирачето – преобразил го в Златно момиче. А доведената му сестра проклел, като я превърнал в мечка стръвница.

Затова по стар обичай на този ден най-старата жена в дома вари царевица. Още по първи петли, преди изгрев слънце, загребва от зърното, хвърля го високо към комина и нарича: „На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!". Хората вярват, че от този ден денят започва да расте “колкото царевично зърно”, а „мечките няма да газят нивите и да пакостят на човеците".

Именници: Андрей(„мъжествен"), Андро, Андрея, Адриана и други.