В деня на света Марина честваме Маринден

Марина се родила в Антоихия Писидийска през 3., в семейство на езически жрец. От дете я възпитали в идолопоклонничество. Но още дванадесетгодишно момичето чуло за Иисус и сърцето му се изпълнило с любов към него.  Това силно разгневило родния й баща, който я намразил до смърт. Така започнали страданията на Марина.  

Един ден в околностите на града девойката срещнала управителя на източните страни Олимврий. Запленен от  хубостта й, той пожелал да я вземе за жена. Но разочарованието му било огромно, когато разбрал, че Марина е християнка. Опитал се с благи думи да склони девицата да се отрече от вярата в Бог, но тя била непреклонна. Тогава подложили непокорното момиче на жестоки мъчения. Хвърлили я в тъмницата, където сияещ кръст озарявал безжизненото й тяло  и божествена сила изцелявала раните на мъченицата. 

На следващия ден Марина срещнала своите палачи здрава и радостна. Онемели от почуда, мъчители подложили светицата на нови изпитания. Били я жестоко,  опалвали раните й с огън. После я оковали и хвърлили тялото й в каца с вода. Но изведнъж веригите се скъсали, а лицето на светицата сияело,  огряно от ярка светлина. 

В същия миг управителят заповядал да отсекат главата на мъченица Марина  - за назидание на всички християни.

В българската традиция денят на св.Марина е наречен

МАРИНДЕН

Това е един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. Затова им казвали горещници и се празнували в чест на огнената слънчева стихия. Първият ден наричали Чурлига, вторият – Пърлига, а третият – Огнена Марина.

По традиция денят на св.Марина се отбелязвал като голям църковен празник. В някои селища  той се свързвал  и с народния култ към светицата - покровителка на бурите и пожарите, господарка на змиите. 

Затова жените на Маринден спазвали редица забрани. Не работели с ножици, конци и въжета; не шиели с игли и не плетели с куки. Не решели косите си, за да се предпазят от змиите, които през лятото често се срещат на полето, в ливадите, градините и лозята. 

На 17 юли палели нов жив огън. Добивали го двама братя близнаци или мъже, които носели редки имена и били едноименници. През деня отивали в гората за клони, които отсичали от липови, лескови или хвойнови дървета. А вечерта се събличали голи и триели едно в друго два клона, докато пламне огън. Отнасяли ги в домовете си и палели с него огнището. Вярвали, че той ще ги пази от небесните стихии, болестите и зловредните насекоми.

Според едно старо поверие св.Марина имала и лечителски способности. Много хора, особено незрящи или с очни проблеми, ходели на извор или река в близост до манастир или оброк, носещ името на светицата. Миели се с водата, която смятали за лековите и се молели на св.Марина  да бъдат изцелени. Връзвали на близко дърво парчалче или конче от дрехите си, за да остане там болестта.

На Маринден празнували и всички занаятчии, които работели с огън: хлебари, ковачи, грънчари, железари, калайджии и пр. Жените им месели питки, които мажели обилно с мед. Раздавали ги на близки, съседи и познати, за здраве на стопанина,  да му е спорен и доходен занаята.

Именници: Марина,  Маринка, Марин, Маринчо, Маринко, Маринел, Маринела, Маринета.