В деня на Йоан Кръстител празнуваме Ивановден

На 7 януари православната църква чества деня на св. Йоан Кръстител, който кръщава Иисус Христос в река Йордан. Йоан познава и посочва Христос като Син Божий. Наречен е Предтеча, защото предрича идването на Спасителя на земята.

В българският народен календар празникът е популярен като

Ивановден

и е част от богатия обреден коледно-новогодишен празничен цикъл.

Ритуалното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните. В обреда участват обаче младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова ритуалът би могъл да се разглежда и като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбените обичаи.

Този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. А в Югозападна България къпят и младоженките, и малките момиченца до 1 годинка.

Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза.

Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Носи се кравай, месо и вино. Прави се обща трапеза.

На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи и др.

Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

Днес празнуват всички с имена Иван, Иванка, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана и Яна. На обредната трапеза именниците е добре да посрещнат своите гости с варено жито, фасул, ошав, баница, а също и с кървавица, печена луканка или свински ребра със зеле.