След емоционалната приповдигнатост на Лазаровден и Цветница (8-9 април) вярващите влизат в най-тежката седмица преди светлия празник Възкресение Христово.

Наричат я още

Страстната неделя

Това е последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос и се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.

Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.

Осмислена като дни на страхопочитание към най-тежките дни от живота на Иисус, българинът пази строг пост, като последните три дни – четвъртък, петък и събота, се наричат тримири, тоест не приема нито храна, нито вода; съблюдава различни забрани. От понеделник до сряда е време и за голямото Великденско почистване.

Особено място в тази неделя се пада на 

Велики четвъртък,

когато по стар обичай се приготвят шарените яйца за Възкресение Христово.
Боядисват се не по-малко от 40 на брой, повечето от които се багрят в червена боя. С първото червено яйце се мажат дечицата за здраве, оставя се пред иконата на Св.Богородица.

След Велики четвъртък българите почитат най-тежкия ден от Великденската неделя – 

Разпети петък.

По традиция не се работи. Берат се здравец и други полски цветя, които се носят в църквата за символичното погребение на Спасителя. Всички ритуално минават под масата, където е положено безжизненото му тяло. Отецът ги благославя и им дава осветени цветя за здраве, които оставят пред иконата и пазят до следващия Разпети петък.

На този ден девойките вземат квас и замесват великденския обреден хляб. Наричат ги кошара, харман, яйченик, шарен колак, вилиден, кукла, и ги украсяват ги с червени яйца, около които моделират отворена порта - за да „влиза берекета в къщата”.