На 5 януари Църквата е установила еднодневен строг пост. На този ден се извършва велик водосвет, а на следващия ден празнуваме големия Господски празник Богоявление или Кръщението на Иисус Христос във водите на река Йорадн от св. Йоан Кръстител. Тогава отново се извършва Велик водосвет, а християните пазят осветената вода в домовете си през цялата година.

Много хора не знаят защо църквата е въвела този постен ден в навечерието на големия празник. Постът ни е даден като заповед от самия Бог: "когато Бог каза на Адам "Не яжте от него" (Бит. 2:17) той даде на първите хора закон за пост и въздържание", пише Василий Велики.

Самият Господ ни показа стойността на поста и молитвата, като две духовни оръжия, които могат да победят дявола: "Този род не излиза без молитва и пост", казва Той. (Мат. 17:21).

Един от постните дни, определени от Църквата, е и този в навечерието на Богоявление. Постът е строг, тоест дори без олио, освен ако не се случи през събота и неделя.

Съществува едно малко недоразумение за причината за неговото въвеждане. В навечерието на празника не се пости, за да пием на следващия ден Богоявленска вода (още повече, че и в навечерието на празника се извършва велик водосвет), но постим заради самия празник Богоявление. А причината е следната:

В древната Църква празниците на Рождество и Богоявление се празнували като един общ празник, наричан Епифания ("Откриване" на Бога в Неговото Рождество по плът, в Кръщението на Христос и свидетелството на Отец и Светия Дух за Неговото Богосиновство), и преди него е предшествал пост. Св. отци обаче разделили двата празника и определили Рождество Христово да се празнува на 25 декември, а Богоявление на 6 януари.

След разделянето на празниците, постът се пренесъл преди по-големия от тях, тоест преди Рождество Христово. А Църквата определила еднодневен пост преди втория празник - на Богоявление, защото по-дълъг постен период не подобава заради празничния характер на следрождественските дни.