На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. В този ден се отдава почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.
Сред имената на най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.
Славата на пръв будител на нацията заслужено носи Паисий Хилендарски. Народът ни го знае и почита като Отец Паисий. В далечните времена преди повече от два века и половина, през 1762 г., Паисий Хилендарски написва своята „История Славянобългарска”. Негов пръв следовник е епископ Софроний Врачански. В трудни за българите времена, той пише книги за просвета и работи за политическо освобождение.
Софроний Врачански, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
След Освобождението на България, както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. От 1922 до 1945 г. е общонационален празник. От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.
Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
По повод на Деня на народните будители тържествено събрание ще се проведе днес от 11:00 часа в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. Заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева ще открие празника. На тържеството ще бъдат обявени носителите в отделните категории на Наградата на БАН за журналисти за 2023 г. Изявени учени от Академията ще получат отличията Почетен знак „Марин Дринов“ на лента и Отличителен знак „За заслуги към БАН“.
Проф. Румяна Дамянова от Института за литература на БАН ще изнесе слово на тема „Д-р Петър Берон: Човекът Вселена“. За празника в БАН ще бъде показана изложба, посветена на 200 години от издаването на Рибния буквар. Експозицията е подготвена от Централната библиотека на БАН, където се съхранява първото издание на „Буквар с различни поучения“ от 1824 г., станал известен като „Рибен буквар“, съобщава БГНЕС.
Още от България
МВнР: Отказите за издаване на визи за САЩ са намалели наполовина
„През последните месеци бяха положени значителни усилия в изпълнение на критериите за включване на България в Програмата за безвизово пътуване на САЩ."
Борислав Сарафов разпореди да се изискат незабавни действия във връзка със зачестилите случаи на насилие и хулиганство
В седемдневен срок магистратите, които наблюдават такива преписки и дела, трябва да изготвят доклади за хода на проверките и разследванията, които да представят на своите административни ръководители.
Директорът на "Галъп" Първан Симеонов напуска агенцията
"Решението е автономно мое"