1-ви януари 2023 - една различна година за Хърватия и България

Калоян Методиев

Първа новина в хърватските медии: приеха ни в Шенген. Втора новина: днес ни приеха и в Еврозоната. И двете новини бяха отбелязани с тържества. Вдигнати бяха бариерите по граничните пунктове със Словения и Унгария. Работещи, туристи, търговци се радваха. Председателката на Еврокомисията мина знаково и пи кафе с хърватския премиер на централния площад на Загреб. Министър-председателят плати сметката за кафето с евро. Големите търговски вериги (Лидъл и Шпар) закръглиха новите цени, но надолу, защото разходите ще са по-малко. Кредитният рейтинг и туристическите резервации тръгнаха нагоре. Хърватия няма проблем с каквато и да е форма на организирана престъпност – нито една група не може да застраши държавата. Нивата на криминална организираност са като в Дания. Пенсиите също бяха повишени от първи януари. Хърватите са трети по футбол в света. Това е същата Хърватия, която стана член на ЕС 7 години след нас. Мина през опустушителните войни през 90-те години. Построи са всички магистрали без еврофондове, възстанови градовете си и днес е това по-горе. 

Същата година започна не просто тъжно, а унизително за България в сравнение с Хърватия. Новините са следните: повишаване на цени на газ, вода, гражданска отговорност. Брутални опашки по границите. Убиец на две момичета, свързан с огромен полицейски чадър, си прави новогодишен банкет в затвора и си пуска снимките. Поредните нелегални емигранти обикалят необезпокоявано страната.  Президентът отива на опера в Австрия (явно самопоканил се) с индийския външен министър (на официално посещение) и това се тиражира като невероятна новина по националната телевизия. Единствената положителна! Перспективи за Шенген, Еврозоната, спокойствие, сигурност, футбол или нещо позитивно не се очертават. 

Хърватският президент води тиха война с правителството, но не може да разбие партийната система, нито да вкара държавата си в криза, защото като абсолютно всички останали европейски президенти няма служебно правителство и вицепрезидент, с които да си прави каквото иска. У нас войната на президента с партийната система смаза българската политика. Хърватският президент използва опозицията, която си мислеше, че им е съюзник, за битката си с правителството. У нас президентът използва всички срещу всички и разгони фамилията на държавата. Лиши я от настояще и бъдеще. 

Не е необходимо дълбоко критично мислене, а само сравнения. Къде сме и къде можем да бъдем. Къде ни заведоха и къде искаме да отидем. Осмислената позиция трябва да доведе до действие. Първата му стъпка трябва да е в парламента, който да върне страната на европейските демократични релси чрез отнемане на сбърканите президентски правомощия – служебни правителства и квоти във всички органи на управление. Така може да се тръгне към европейския вектор и излизане от изолацията, връщане на базовия ред в държавата (сектор сигурност и граница), успокояване на политиката и икономиката. Европейският модел е на партийната демокрация. Или отиваме към него или кризата, в която ни набутаха ще се задълбочи.