Днес се навършват точно 104 години от смъртта на великия поет. Представител на модерната поезия у нас, неговата лирика е силно повлияна от естетиката на П.Славейков и поетиката на Яворов, от поезията на френските символисти. Създател на символистичната елегия, Дебелянов става родоначалник на поемния жанр в българската литература.
В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик.
В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари (29 януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните.
Подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г. в близо до Горно Караджово (днес Моноклисия) едва 29-годишен.
Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (днес Сидирокастро).
Четири години след смъртта му Николай Лилиев, Димитър Подвързачов и Константин Константинов издават първата му книга.
През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета.
Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица е реставрирана и през 1957 г. е превърната в къща музей.
От много години под патронажа на Дирекция на музеите (Копривщица) и Община Копривщица в родното му място се провеждат „Дебелянови вечери“ и се връчва Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“.
Името на Димчо Дебелянов носи морски нос на Антарктика.
КРЪСТОПЪТ НА БЪДЕЩЕТО
Сред вековни, неспирни борби,
на уречен, свещен кръстопът
ще се срещнат две вражи съдби.
Неспокойни на стан ще се спрат
там два свята. - Далечни тръби
в притаения мрак ще зоват.
И ще кажат едните тогаз:
"Ний вещаем безбрежен простор -
волността, светлината са с нас!"
Ще откликнат: "Прогнилий затвор
нам е драг, с своя ужас и мраз -
на отчаян ний идем отпор!"
И ще бъде тържествен часът,
дългочакан след глухи борби,
час на светла победа и смърт.
Под напевът на бойни тръби
в царствен блясък ще пламне светът.
О, бой сетен на вражи съдби,
O, далечен, свещен кръстопът!
Фактор
В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик.
В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари (29 януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните.
Подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г. в близо до Горно Караджово (днес Моноклисия) едва 29-годишен.
Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (днес Сидирокастро).
Четири години след смъртта му Николай Лилиев, Димитър Подвързачов и Константин Константинов издават първата му книга.
През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета.
Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица е реставрирана и през 1957 г. е превърната в къща музей.
От много години под патронажа на Дирекция на музеите (Копривщица) и Община Копривщица в родното му място се провеждат „Дебелянови вечери“ и се връчва Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“.
Името на Димчо Дебелянов носи морски нос на Антарктика.
КРЪСТОПЪТ НА БЪДЕЩЕТО
Сред вековни, неспирни борби,
на уречен, свещен кръстопът
ще се срещнат две вражи съдби.
Неспокойни на стан ще се спрат
там два свята. - Далечни тръби
в притаения мрак ще зоват.
И ще кажат едните тогаз:
"Ний вещаем безбрежен простор -
волността, светлината са с нас!"
Ще откликнат: "Прогнилий затвор
нам е драг, с своя ужас и мраз -
на отчаян ний идем отпор!"
И ще бъде тържествен часът,
дългочакан след глухи борби,
час на светла победа и смърт.
Под напевът на бойни тръби
в царствен блясък ще пламне светът.
О, бой сетен на вражи съдби,
O, далечен, свещен кръстопът!
Още от От редактора
Честит 24 май: Върви, народе възродени!
Почитаме светите братя Кирил и Методи - Ден на българската просвета и култура
Прочутият Савонарола, отрицател на светското, на когото един папа посвещава литургия, а друг папа го изгаря на клада
На днешния ден през 1498 г. Джироламо Савонарола е отлъчен и хвърлен на клада, но оставя в наследство литературно-философски трудове, които могат да се открият в най-големите библиотеки в Западна Европа. Той приема за свое призвание да се бори срещу покварата, но стига до фанатично отрицание на светското.
Преди 126 години българите вдигат въстание срещу десятъка
Реално това е първото и единствено антиданъчно въстание в нова България