На днешната дата през далечната 927 смъртта застига един от най-големите владетели на България - Симеон Велики.

През 926 г. с неуспех завършва походът на Симеоновите войски към хърватските земи. Той губи войната и реално тя се оказва първият военен провал в 30-годишното му управление. Атаката срещу хърватите е и последната война на великия български владетел. Хроникьорите отбелязват, че българската войска била изморена от почти непрестанните битки с ромеите.

Посредник между Симеон и хърватите става папа Йоан Х, който се надявал да привлече българите на своя страна. Симеон пък се надявал папата да признае царския му титул. Обнадежден от тази дипломатическа игра, българският владетел започнал подготовка за нов поход срещу Византия, който не се състоял поради преждевременната му смърт.

На 27 май 927 г., владетелят издъхва внезапно, а най-вероятно причинена е сърдечен удар.

В науката има спор за рождената година на Симеон -864 г. или 865 г., но във византийските хроники с точност е отбелязана не само годината, но и датата на смъртта му. Реално той е от малкото царе, за когото знаем в кой ден е починал. Симеон е и първият владетел от династията на Крум и Мария, роден и погребан като християнин.

В българската история синът на Борис Покръстител остава с прозвището „Велики“, а управлението му с определението „Златен век“, заради териториалното разширение, до което довежда България и културния разцвет на страната, невиждани до този момент.