113 години от трагично земетресение в Северна България 

Румяна Главчева

В 11:33:45 на 14 юни (1 юни по стар стил) 1913 сеизмографът в София отбелязва силен трус в страната. Епицентърът е в Централна Северна България, в област между Предбалкана и Мизийската платформа. Тогава физикът Стайко Стайков, главен асистент в Централната метеорологична станция, създава формула за определяне дълбочината на хипоцентъра (начална точка на излъчване от земетръсното огнище) и предлага дълбочина на земетръсния източник 3 до 6-7 км. Десетилетия по-късно от тогавашни регистрации е определен и магнитудът на земетресението – 7.0 по скáлата на Рихтер. 

По днес общоприет метод, дълбочината на сеизмичното огнище на земетресението от 14.06.1913 е до около 10 километра под земната повърхност. Близостта на земетръсния източник до обектите по земната повърхност създава в епицентралния район катастрофално въздействие. Резултатът, изразен в сеизмична интензивност по 12-степенната скáла е: гара Горна Оряховица – IX-X степен, град Горна Оряховица – до IX степен, Търново – IX степен в Асенова махала и Вароша, Арбанаси и Козаревец – VIII до IX, Долна Оряховица, Самоводене, Циганово, Кесарево, Джулюница, Лясковец (тръсът  разрушава много от тухлените сгради, поврежда и 5-те църкви) – до VIII степен. В Дряново, Севлиево и Дебелец въздействието е по-слабо – много изпопадали комини, пропукани стени, опадала мазилка – действие с интензивност не по-голяма от VII степен.
Последици от земетресението

На д-р Стайко Стайков (загива в Първата война на 33 години) дължим професионално проучване на последиците от земетресението. В своята книга “Принос за изучаване Горнооряховското земетресение” той описва резултатите от извършеното обследване на последствията. Ето какво записва за Горна Оряховица: “Тук разрушенията са най-големи. Почти всички здания са разрушени и повредени. В целото градче едва ли има няколко къщи, които без поправка биха могли още да служат за живеене… Кубето на църквата „Св. Троица“ е подхвърлено и е паднало далеч от мястото на което е стояло. .. Хвърлено е и кубето на църквата „Св. Георги“. В двора всички надгробни камъни са разхвърляни и завъртяни… В новостроящата се Захарна фабрика повечето едноетажни постройки и сгради за живеене са срутени…  Едноетажното жилищно здание при Тухлената фабрика е напълно разрушено. Върхът на фабричния комин (висок 40 м) се пречупил и паднал”. 

Стайков е събрал сведения на преживели земетресението в Горна Оряховица. Например:
„Вървях по тротоара на главната улица, когато чух силно бучене; изминах четири крачки и тогава видях, че дюгяните се тресат и почват да се събарят. Докато избягах (б.а.: не само, че не може да се “бяга”, ами равновесието е нарушено при подобна интензивност на движението; реално, сътресението се е усещало не по-малко от 30-35 секунди) на другата страна на улицата и се обърнах да видя що става с дюгяните, всичко се бе свършило……” 

Първите реакции на населението в Горна Оряховица се описват като: “… гражданите панически напускат домове, магазини и пивници”. 

В друга информация четем: “Изравнени със земята са градската болница, следственият участък, общинското управление, клонът на БНБ, новопостроеното читалище, Първо основно училище, гаpата и помещенията около нея, фабриките. Съдът, пощата и Земеделската банка са полуразрушени.” 

В своя брой посветен на земетресението, вестник „Велико Търново” съобщава: „На 1 юний 1913 година В. Търново изпита ужасите на едно страшно землетресение. За миг цялото население бе обзето от неописуема паника и стихийно потегли вън от града, за да намери спасение и гаранция поне на своя живот...” 
За проявите на земетресението в старата българска столица Търново заслужава внимание следната информация от г-н Антонов, директор на мъжка гимназия: “В града всичко се събори: пощата, девическата гимназия, народната банка, мъжката гимназия, черковите. Изобщо, всички обществени здания се срутиха – някои по-високо, други до земята, а на трети останал само скелета. Търново, гледан от гарата, изглежда, че има запазени 50% от сградите му. За нещастие, това са само скелетите на сградите. Влезеш ли вътре, виждаш всичко съборено – нито една сграда не може да служи за жилище или временен подслон. Съборени са наоколо манастирите и фабриките. Всички граждани избягаха вън от града на Марно поле. ” и допълваща от друг очевидец: “Значителни поражения са нанесени на гарата, болницата, казармите, телегpафо-пощенcката cтанция и окръжното финансово управление. Мъжката гимназия "Св. Киpил", която е превърната във военен лазарет, е напълно cpyтена.”

Хуманитарни загуби

Относно човешките загуби, сведения от Горна Оряховица посочват: “Под развалините на горнооряховската девическа прогимназия намериха смъртта си 27 ученички. С изваждането на телата на момичетата се нагърбиха тypcки пленници”; “Най-тежко е положението в девичеcката пpогимназия. Пpи cpyтването на междуетажните плочи намират смъртта си 25 ученички заедно c yчителката Марийка Икономова. На много места падат електрически и телеграфни стълбове. Oбщият бpой на загиналите в Г. Opяxовица е 30, без да се смятат затрупаните междy 50 и 60 pаботници в cтpоящата cе захаpна фабpика. Ранените са над 150.”  Друг източник твърди: „В Горна Оряховица са регистрирани 16 загинали.“
Тъжната новина от Търново е за 27 жертви и 140 ранени и контузени. Няма точни данни за броя на жертвите на земетресението. По данни от регистъра на актовете за смърт за 1913 г. броят на загиналите във Велико Търново на 1 юни (днес 14 юни) в 11 часа и 30 минути е 20 души и 1 починал в 14 часа. 
В Лясковец земетресението причинява 7 човешки жертви и ранява 30-47 от жителите.

Жертвите като последствие от земетресението на 14 юни 1913 година биха могли да са доста повече, ако не беше късметът. Денят на земетресението е съвпаднал с Черешова Задушница и голяма част от населението в Горна Оряховица, Търново и околността се е запътила към църкви и гробища. Мнозина са на полето. Занаятчии и търговци са очаквали посетители, стоейки пред дюкяните. В противовес на това, учрежденията са работели, училищата също.  

Афтершокове

В първата седмица след земетресението с магнитуд 7.0 Спас Вацов, директор на Метеорологичния институт, записва около 30 вторични земетресения от същия източник. Те добавят щети към сградите и предизвикват несигурност сред населението.

Търновски вестник оповестява: “В периода от 1 до 13 юни (ст.ст.) денем и нощем в старата столица са били регистрирани (усетени, б.а.) 79 труса с различен интензитет. В резултат на тяхното доразрушително действие градът е станал напълно необитаем.”

Подпомагащи действия на правителствени органи 

Току-що сформираното правителство на д-р Стоян Данев веднага предприема мерки за справяне със ситуацията. Русе, Плевен и Шумен изпращат храни за засегнатото население. За поддържане на сигурността  се изпращат полицейски части от София. Извършват се спасителни операции за изваждане на оцелели изпод разрушени сгради. Медицинското осигуряване – подготвяне на 300 легла в болниците в Русе и Плевен, командироване на медицински персонал в двата най-силно засегнати града – се дължи на Гpажданcкaта cанитаpна cлyжба. Из страната се организират комитети за подпомагане на пострадалите чрез походни кухни, временни подслони от палатки и бараки, дарителски акции (извеcтният политик и благодетел Иван Евcтатиев Гешов и cъпpyгата мy внаcят 1500 лева). За ликвидиране на последствията от земетресението Министерският съвет отпуска три последователни заема. Царица Елеонора отпътува за района на земетресението със специален влак, натоварен с медицински консумативи, голямо количество дрехи и одеала, xляб и xpанителни пpодyкти. Помощи идват и отвън – Славянското благотворително дружество в Русия, италианcкият кpал Виктоp Еманyил ІІ и др.

*Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководител на секция “Сеизмология” в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН)