Днес се навършват 119 години от смъртта на първия български министър-председател - Тодор Бурмов.

Бурмов е след активните участници в движението за самостоятелна българска църква и за кратко време секретар на българската община в Цариград. Редактор е на списание „Български книжици“ (1860-1862) и вестниците „Съветник“ (1863-1865) и „Време“ (1865-1867), сътрудничи и на други издания, като „Цариградски вестник“ и руския „Московские новости“. От 1867 до 1878 година работи в руското посолство.

По време на Руско-турската война Тодор Бурмов е включен в екипа на княз Владимир Черкаски, ръководител на Временното руско управление в България.

През юни 1878 година е назначен за вицегубернатор на Пловдив, а от 18 май 1879 година е първият българин, губернатор на София.

Известен общественик и един от водачите на формиращата се Консервативната партия в Княжеството, Тодор Бурмов е натоварен от княз Александър I Батенберг да състави първото българско правителство, което оглавява от 17 юли до 6 декември 1879 година, заемайки и поста министър на вътрешните работи, а за кратко и временно управляващ Министерството на народното просвещение.

След установяването на Режима на пълномощията Бурмов е включен в състава на Държавния съвет (1881-1883). През 1883 година в кабинета на генерал Леонид Соболев, както и за няколко дни по време на проруския преврат от 1886 година, той е министър на финансите. През 1884 година преминава към Прогресивнолибералната партия, но след 1886 година се оттегля от политическия живот.

Тодор Бурмов умира на 7 ноември 1906 година в София.