119 години памет за Иван Хаджийски, изрекъл горчивата истина за българина - "една съвест може да се купи…"

Днес се навършват 119 години от рождението на Иван Хаджийски - един от най-значимите изследователи на българската народопсихология, оставил след себе си проникновен анализ за българското общество, недъзите и нравствени недостатъци на българите.

Публицист, социален психолог и неуморен изследовател, за десет години написва 4 книги и над 20 студии и статии, които дават основание да бъде смятан за един от основоположниците на българската социология, поставил началото на социално-психологическата школа у нас. Още преди 9 септември 1944 г. трудовете му са интерпретирани от някои анализатори като изследовател, използващ методите на Густав Льобон и Чернишевски. Подходът, който избира при изучаване на социалните проблеми, се считат за оригинално явление в българската философско-социологическа мисъл. А социологическите му изследвания за българската народопсихология – „Бит и душевност на нашия народ“, се считат за най-важните му трудове, които имат сериозен принос в българската наука.

Иван Хаджийски загива нелепо, докато изпълнява разузнавателна задача в района на кота 807 край връх Висока чука, близо до Власотинци, в днешна Сърбия на 4 октомври 1944 година. В сраженията от този период българските войски се изправят срещу германски части, сред които и подразделения на СС дивизията „Принц Ойген“.

Дори на фронта той не изоставя научната си работа. Продължава да работи върху третия том на мащабното си изследване „Бит и душевност на нашия народ“. След смъртта му ръкописът е изгубен и съдбата му остава неизвестна.

Този негов труд е не просто изследване на българския бит, а проникновен поглед към механизмите на общественото поведение — към кариеризма, бездушието, посредствеността и подмяната на личното достойнство с лична изгода. Сред най-силните му наблюдения са тези за лесно купуваната съвест, за безпощадната борба на посредствеността срещу способните хора и за онези политици, които търсят властта не от призвание, а от лична изгода. А горчивите истини, които оставя след себе си, и днес продължават да провокират размисъл. 

Вижте какво пише за нас, българите Иван Хаджийски:

Да си припомним част от горчивите истини, които Иван Хаджийски оставя след себе си:

„В малко ли случаи у нас една съвест може да се купи по-лесно, отколкото половин килограм бяла халва с орехи? Защото не е въпрос само за даване, на пари: трябва известно усилие, за да се разсече онова жилаво бездушно вещество.

Не може да се откаже по-нататък, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас. Посредствеността, поради особените стопански условия, в които живеем, е принудена да прави кариера на всяка цена, с всички средства, при което бездарността и хищничеството, тъпотата и нахалството, подлостта и низостта преливат в една хармония на истинско безсрамие.

Малко ли са случаите, когато организуваните единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма) са убивали с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб? Нима не е известна силата на тази посредственост: нагаждането към всеки терен, без всякакъв вкус за лично достойнство?

Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България? Колцина от нашите общественици гледат на обществената си кариера не като на едно по-тлъсто или по-постно дробче? Нима не е вярно: когато някой се похвали, че работи в благотворително дружество, ние го питаме със съответно смигване: – Е, пада ли нещо?“

Думите на Иван Хаджийски са безпощадни, но зад тях стои стремежът да се разбере обществото, а не просто да се осъди. Той търси причините за обществените ни слабости и назовава механизмите, чрез които личната изгода често надделява над общото благо.

Смъртта му прекъсва живота на един изключително проницателен изследовател, а изгубеният ръкопис на третия том оставя незавършено едно от значимите начинания в българската обществена мисъл. Написаното от него обаче продължава да поставя неудобни въпроси — за съвестта, достойнството, посредствеността и отговорността към обществото.