Дъглас Босуин, Политико

Катастрофалната военна авантюра на Владимир Путин в Украйна повдигна питанията, че 22-годишното му управление може да е към своя край. Но дали той ще си отиде, или ще трябва да бъде свален?

Седем месеца след началото на агресивната война на руския президент, войските му претърпяха огромни загуби на хора и техника и са в главоломно отстъпление в Източна Украйна. Заповедта на Путин от миналата седмица за мобилизиране на стотици хиляди мъже доведе до хаос, предизвиквайки упреци дори от страна на собствените му пропагандатори и политически съюзници.

69-годишният автократ се издигна на власт през 2000 г., наследявайки болния Борис Елцин, след като се застъпи за втората руска война в Чечения. Шансовете за скорошното му напускане са все още малки, но е ясно, че ескалиращите последици от военната му авантюра вече разхлабват видимата му хватка върху властта.

Путин е положил изключителни усилия да отстрани съперниците си и да пренапише конституцията, за да запази властта си. Шансът той да отстъпи доброволно мястото на нов лидер е малък, но вече не е пренебрежим. Ето на кого може да отстъпи място руският лидер:

Свръхшпионинът - Николай Патрушев

Ако Путин приеме, че позицията му е станала несъстоятелна, наблюдателите на Кремъл виждат Николай Патрушев като най-вероятния му наследник. Бившият ръководител на шпионската агенция ФСБ, а сега секретар на Съвета за сигурност на Русия, има предимството да споделя с Путин един и същ мироглед - този, който е пронизан от враждебност към Запада като цяло и към САЩ в частност

Ако не друго, възгледите на Патрушев могат даже да се определят като по-крайни: на заседание на Съвета за сигурност дни преди Путин да нареди на войските да влязат в Украйна през февруари, Патрушев обвини Вашингтон, че преследва скрит план, който да доведе до "разпадането на Руската федерация". Това е познат тролси презев: Преди години Патрушев обвини бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, че е казала, че Сибир и Далечният изток не трябва да принадлежат на Русия. Това твърдение нямаше никакво фактическо основание, но доведе до спекулации, че произлиза от свръхсекретен проект, в който московски шпиони наемат тролове, за да подслушват кореспонденцията на западните лидери.

След като Путин прекарва по-голямата част от времето си в Кремъл, Патрушев поема по-активна роля, като наскоро посети Китай на фона на нарастващите опасения там във връзка с войната. Възрастта обаче не е на страната на Патрушев: На 71 години той е с две години по-възрастен от Путин и ако стане президент, вероятно ще бъде само преходна фигура.

Лакеят - Дмитрий Медведев

Ако има някой, на когото Путин може да се довери, това е Дмитрий Медведев: През 2008 г. руският лидер подари президентския пост на бившата си дясна ръка от Санкт Петербург. Размяната на длъжностите позволи на Путин да запази властта в собствените си ръце, като същевременно спази конституционните ограничения за срока на мандата, които се прилагаха тогава. Медведев надлежно запази президентското кресло, като същевременно получи положителна оценка като модернизатор - управляваше чрез iPad и обикаляше Силициевата долина. Но когато четиригодишният му мандат изтече, Медведев кротко отстъпи мястото си на Путин, който се завърна в Кремъл.

Медведев продължи да служи още осем години като министър-председател, преди през 2020 г. да стане заместник-председател на Съвета за сигурност - отново пряко подчинен на Путин, който го оглавява. Войната не беше благосклонна към Медведев, чиито опити да се отърве от имиджа си на по-малко зъл близнак на Путин, представяйки се за ядрен анархист, бяха заглушавани от изблици на истеричен смях от читателите на канала му в Телеграм. На 57 години Медведев все още е достатъчно млад, за да управлява отново Русия, но съдбата му е неразривно свързана с тази на Путин.

Бодигардът - Алексей Дюмин

Според собствените му разкази Алексей Дюмин веднъж спасява Путин от нощно нападение на кафява мечка, като изпразва пълнителя на служебния си пистолет в краката на звяра, който застрашително стои на входа на планинско убежище. Безстрашно лоялен, но все пак хуманен (мечката оцеляла) - какви по-добри качества за наследник на Путин, като същевременно се гарантира, че възрастният държавник ще се радва на комфортно пенсиониране и ще избегне съденето в Хага за военни престъпления?

Най-високопоставеният ветеран от Федералната служба за охрана - руският отговор на преторианската гвардия на императорския Рим - Дюмин също така има успех на бойното поле като командир на специалните сили в операцията за анексиране на Кримския полуостров през 2014 г. Две години по-късно Путин го назначава за губернатор на Тулска област (по-късно той е избран със съкрушителна победа). По някои данни Дюмин е любимец на Путин, но предпочитаният му статут би го направил уязвим, ако в Кремъл избухне борба за власт.

Принцът - Дмитрий Патрушев

Съюзниците на Путин в Кремъл не стават по-млади, но това не означава, че режимът няма да се стреми да се увековечи. Николай Патрушев беше този, който при назначаването си за ръководител на ФСБ през 2000 г. нарече шпионския елит на Русия "новото дворянство". Едно поколение по-късно неговият син - Дмитрий Патрушев, се изявява като принц и надежден потенциален наследник. През 2018 г. 44-годишният Патрушев беше назначен за министър на земеделието, като преди това завърши академията на ФСБ и оглави държавната Руска земеделска банка.

Колкото и да е далечна перспективата, един президент-принц би могъл да облекчи опасенията в широкия свят, че Русия, изправена пред поражение в Украйна, ще започне самоубийствена ядрена ескалация. Един наследствен владетел по дефиниция би имал по-силен инстинкт за оцеляване от един луд диктатор, който се крие в подземен бункер.

Въпреки всички приказки за управляема приемственост, историята показва, че обитателите на Кремъл са склонни да си тръгнат с краката напред: Владимир Ленин и Йосиф Сталин умират от естествена смърт, както и Леонид Брежнев и - в кратък срок - двамата му преки наследници. Последният действащ държавен глава, който е бил убит, е цар Александър II през 1881 г.

Има обаче и прецеденти, когато лидерите са били принудени да напуснат поста си - Никита Хрушчов през 1964 г. и Михаил Горбачов, чието падане през 1991 г. слага край на Съветския съюз. Често борбата за наследяване на властта се е водила между вътрешни хора в Кремъл, което британският военен лидер Уинстън Чърчил сравнява с "бой на булдог под килима".

Може би най-близкият исторически паралел с автократичния Путин е този на Сталин, чиято смърт през 1953 г. предизвиква борба за власт, в която краткотрайната "тройка" завършва с екзекуцията на един от нейните членове, омразния бивш шеф на тайната полиция Лаврентий Берия. През 1955 г. Хрушчов отстранява премиера Георгий Маленков и става безспорен лидер на комунистическата партия и на правителството. Година по-късно той произнася тайна реч, в която осъжда култа към личността на Сталин, с което поставя началото на размразяване след години на терор.

Изкушаващо е да се заключи, че ако Путин бъде отстранен, недееспособен или убит и бъде заменен от колективно ръководство, неговата смърт може да доведе до деескалация на марионетната война на Русия със Запада. "Центърът на тежестта на елита е против войната. Те никога не са я харесвали", твърди Найджъл Гулд-Дейвис, британски бивш посланик в Беларус, който сега е старши научен сътрудник по въпросите на Русия и Евразия в Международния институт за стратегически изследвания.

Смяната на режима в автокрациите обикновено идва отвътре, отбелязва Гулд-Дейвис, който оценява вероятността за управляем преход на "нула". Той добавя, че Путин е пропуснал шанса да организира своето наследяване, когато е пренаписал конституцията преди две години: "Сега позицията му е още по-застрашена - няма гаранция за мирен живот след това".

Да се спекулира с това кой би могъл да заговорничи за свалянето на Путин е глупаво начинание, но ако историята показва нещо, представителите на "силовите министерства" в ще участват в комплота - колкото и лоялни към Путин да изглеждат сега.

Премиерът - Михаил Мишустин

Член 92.3 от руската конституция гласи, че във всички случаи, когато президентът е неспособен да изпълнява задълженията си, "те се изпълняват временно" от министър-председателя. Това поставя Михаил Мишустин на първо място по възможност да поеме поста на действащ държавен глава, ако Путин се разболее сериозно или бъде убит. 56-годишният Мишустин беше главен данъчен инспектор на Русия, преди да бъде назначен за министър-председател през 2020 г., когато Путин прокара онези конституционни промени, които на практика му отвориха пътя да стане пожизнен президент.

Плешивият и едър Мишустин служи като лоялен кризисен мениджър, работейки за минимизиране на икономическите последици от западните санкции. Но има един потенциален обрат: ако Путин е неработоспособен, конституцията не му позволява изрично да се върне, ако се възстанови. Възможно ли е това да бъде случай на "намерилите и запазилите"?

Московчанинът - Сергей Собянин

Квинтесенцията на вътрешния човек, кметът на Москва Сергей Собянин, може да се превърне в претендент за наследник на Путин, ако протестите в столицата ескалират до степен, в която репресиите вече не са жизнеспособни и е необходимо конструктивно взаимодействие за завършване на организиран преход. Това в никакъв случай не е базов сценарий: Протестите срещу заповедта на Путин за мобилизация далеч не достигат мащаба на движението Евромайдан в Киев, което принуди украинския президент Виктор Янукович да се оттегли от власт в началото на 2014 г.

По време на 12-годишния си мандат Собянин се доказа като неособено компетентен дистанционно управляван, за да направи метрополията по-привлекателна за живеене - облагороди паркове, реставрира исторически сгради и модернизира обществения транспорт - докато голяма част от този напредък не беше унищожена от войната и санкциите. Преди това 64-годишният мъж е бил губернатор на богатата на петрол Тюменска област (2001-2005 г.), ръководител на администрацията на Кремъл (2005-2008 г.) и заместник министър-председател на Путин (2008-2010 г.).

Патологичната решимост на Путин да изтрие Украйна от картата се дължи на ужаса му, че тя може да изнесе "цветна" революция в Русия. Украинците не веднъж, а два пъти са сваляли лидерите си чрез мирни протести - по време на Оранжевата революция през 2004-2005 г. и протестите на Евромайдана десетилетие по-късно. Възможно ли е това да се случи?

Касапинът - Михаил Мизинцев

Министърът на отбраната Сергей Шойгу и началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов са водели катастрофални войни, което на практика ги изключва като надеждни лидери на всяко движение на военната институция за завземане на властта. В Русия няма традиция недоволни офицери да организират пуч - и много от тях вече са срещнали смъртта си на бойното поле.

Но има един генерал, който процъфтява, след като си спечели репутацията на шокиращ със жестокостта си: Михаил Мизинцев, "касапинът от Мариупол". Мизинцев ръководи опустошителната обсада, при която загинаха повече от 20 000 цивилни, преди пристанищният град да падне през май. Той току-що беше повишен в заместник-министър на отбраната, отговарящ за логистиката, а Русия се стреми да обърне хода на последната офанзива на Украйна и да сложи край на мобилизационния хаос. Мизинцев може и да не е пряк претендент за властта, но ще бъде лице, което трябва да се наблюдава през следващите дни и седмици.

Военачалникът - Рамзан Кадиров

Чеченският силовак Рамзан Кадиров, който нарича себе си "оръженосец на Путин", е един от най-високопоставените поддръжници на руската война в Украйна. Той описва конфликта като гангстерска схватка между личната му армия от "кадировци" и украинските врагове, които е нарекъл "неонацистки дяволи". Неговите войници обаче се представят по-добре като воини в TikTok, приложението за видеоклипове за смартфони, отколкото на фронта.

Кадиров е блестящ, макар и грубоват пропагандатор на режима - каналът му в Телеграм наброява над 2,6 млн. последователи. И все пак всеки опит да се възползва от слабостта на Путин, за да подкрепи собствената си политическа кауза, би го изложил на личен риск, твърди живеещият в Париж икономист Сергей Гуриев. "Хората на Кадиров са опасни, но са мразени", казва Гуриев, съавтор на книгата "Опозиционни диктатори", посветена на съвременната тирания. По-вероятно е, твърди Гуриев, Кадиров да се стреми към по-голяма автономия или независимост за Чечения, ако в Русия има политически сътресения.

Наемникът - Евгений Пригожин

Ако някой прилича на главнокомандващ на Русия в момента, това е Евгений Пригожин, бизнес олигарх, известен като "готвача" на Путин, който ръководи тайната наемническа армия "Вагнер". 61-годишният Пригожин беше заснет този месец да произнася реч в двора на затвор, в която обещава на осъдените свобода, ако се бият за Русия в Украйна в продължение на шест месеца и оцелеят. На други видеозаписи се вижда как той пристига с хеликоптер за нощна среща с помощници и присъства на погребението на един от бойците си. "Вагнеровци ми казват, че биха гласували за него вместо за Путин по всяко време, а на мен ми се струва, че той усеща миризмата на кръв", написа в Туитър Христо Грозев от разследващия уебсайт Bellingcat.

За да може обаче военачалник като Пригожин да има шанс да се докопа до властта, е необходим зашеметяващ обрат на бойното поле, при който голяма част от териториите, за които Русия претендира от 2014 г. насам, да бъдат загубени, а орди от недоволни войници да се завърнат по домовете си и да се разхождат свободно по улиците. "Би трябвало да има абсолютно катастрофален срив на държавата", казва авторът Марк Галеоти, който е написал книги за руската история, военното дело, шпионажа и организираната престъпност.

В късноимперската, съветската и съвременната история няма такъв прецедент: Най-близките паралели са революционните събития от 1905 г. и 1917 г., последвани от военни катастрофи. През 1905 г. цар Николай II се задържа на власт, като се съгласява на ограничени демократични реформи. А през февруари 1917 г. свалянето му от власт води първо до сформирането на либерално временно правителство, докато болшевишките революционери, водени от Владимир Ленин, завземат властта през октомври. /БГНЕС