На 3 септември 1901 година чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) отвлича американската протестантска мисионерка Елън Стоун и нейната спътница Катерина Цилка. В историята тази акция е известна като аферата “Мис Стоун”, а главни действащи лица в нея са македонските войводи Яне Сандански и Христо Чернопеев.

Предисторията й е свързана с прословутата Солунската афера , след която ВМОРО изпада в тежка криза - голяма част от мрежата на организацията е разкрита, част книжата и архиви попадат в турските власти, Централният комитет на ВМОРО е парализиран, тъй като членовете му са арестувани. ВМОРО е изправено пред трудната задача да възстанови организацията, като основен проблем за решаване е финансовият.

В края на март 1901 година в София, в хотел „Батенберг“ се провежда съвещание с участието на Гоце Делчев, Гьорче Петров, доктор Руменов, Ризо Ризов и адвокат Стрезов. На срещата е предложено да се иска помощ от българското правителство. Но Гоце Делчев е категорично против и лансира идеята за набирането на финансови средства да се проведат акции с отвличания на богати турци в Македония.

След поредица неуспешни опити да бъдат събрани нужните средства, необходими преди всичко за закупуване на оръжия и боеприпаси, около Петровден Яне Сандански и Христо Чернопеев решават да организират отвличане на протестантски мисионер от Банско, като първата набелязана цел е главата на мисията в Солун доктор Джон Хаус.

Планът за отвличането е изработен за около две седмици заедно с хората на организацията от протестантската мисия в Банско. Въпреки съпротивата на част от местните богаташи, под натиска на Чернопеев акцията се реализира. Междувременно ръководителят на окръжния комитет в Банско Димитър Лазаров се запознава с мис Стоун и узнава точния час, в който тя и нейните спътници – Катерина Ушева, Катерина Цилка, Григори Цилка, три учителки, две ученички и други, ще отпътуват̀. Пътниците трябвало по план да се разделят в Горна Джумая, от където мис Стоун да замине за Солун, а Катерина Цилка - за Корча.

Участниците в отвличането се обличат в турски дрехи и се разбират помежду си да говорят на турски език, за да остане впечатлението, че отвличането е извършено от турци. Късно след обяд на 3 септември Елън Стоун и Катерина Цилка са отвлечени от македонските войводи.

Акцията обаче не протича съвсем по план. Фатален се оказва сблъсъкът с един албанец-разбойник, който разкрива, че похитителите му не са турци. Скоро Османското комисарство изпраща до Министерството на външните работи и вероизповеданията в София официална нота, която гласи, че похитителите са българи, членове на македонския комитет, а по петите им е пусната турска потеря.

В продължение на 6 седмици Яне Сандански, Христо Чернопеев и заложниците им се крият, но с настъпването на есента и приближаването на зимата акцията е заплашена от османските потери в Пиринско. След продължителни преговори в София и Самоков войводите получават откуп от 14 000 златни турски лири. Това става на 18 януари 1902 година в Банско, след което - на 2 февруари, пленените жени са освободени в района на Струмишко.

След тази афера на македонските войводи от ВМОРО се популяризира далеч извън пределите на Османската империя. Заслуга за това има и самата мис Стоун с беседите си, които изнася в Съединените щати.