133 години от рождението на Никола Петков – политикът, воювал за правова и свободна държава

Днес се навършват 133 години от рождението на Никола Петков – един от най-ярките защитници на демокрацията, парламентаризма и политическите свободи в българската история. Името му остава символ на непримиримата съпротива срещу авторитаризма и на борбата за правова и свободна държава.

Роден на 8 юли (21 юли по нов стил) 1893 г., Никола Петков произхожда от семейство с изключителен принос към българската държавност. Баща му Димитър Петков е опълченец, кмет на София и министър-председател, а майка му Екатерина Ризова е сестра на видния дипломат Димитър Ризов. След като завършва с отличие Сорбоната в Париж, Петков започва работа в българската дипломация.

Политическият му път е белязан от последователна защита на демократичните принципи. След преврата на 9 юни 1923 г. остава известно време в политическа емиграция във Франция, а след завръщането си в България се включва активно в усилията за възстановяване на конституционния ред след преврата от 19 май 1934 г. През 1938 г. е избран за народен представител, но изборът му е анулиран от тогавашната власт. По време на Втората световна война открито се противопоставя на съюза с нацистка Германия, заради което е изпратен в концлагера „Гонда вода“.

След 9 септември 1944 г. Никола Петков първоначално участва в правителството на Отечествения фронт с надеждата за демократично развитие на страната. Скоро обаче се превръща в най-авторитетния лидер на парламентарната опозиция, след като се противопоставя на налагането на еднопартийно управление и на засилващите се репресии.

На изборите през октомври 1946 г. оглавяваната от него Обединена опозиция печели значителна обществена подкрепа и влиза в Народното събрание с 99 депутати. В условията на нарастващ политически натиск и репресии Никола Петков остава един от малкото български политици, които открито защитават свободните избори, независимото правосъдие и парламентарната демокрация.

През 1947 г., след публичен конфликт с министър-председателя Георги Димитров, депутатският му имунитет е свален, а срещу него е организиран политически процес. Осъден е на смърт и екзекутиран на 23 септември 1947 г. – събитие, което се превръща в един от най-емблематичните символи на ликвидирането на демократичната опозиция в следвоенна България.

Днес Никола Петков е помнен като една от най-значимите фигури на българската демократична традиция. Неговата последователност в защитата на свободата, парламентаризма и политическия плурализъм го превръща в символ на съпротивата срещу всяка форма на диктатура и в пример за държавник, поставил принципите над личната съдба.