Днес България чества 139 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След Берлинския конгрес от 1878 година България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. Така през 1880 година е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. През есента на 1885 година двете части на страната се обединяват.

Съединението на Княжество България с Източна Румелия се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат, който е подкрепен от българския княз Александър I Батенберг. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение". През февруари 1885 година начело на революционния комитет застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.

След разпокъсването на територията на страната от Берлинския договор борбата за пълно национално освобождение и обединение е

основен стремеж на българския народ

Подготовката за обединението на Княжество България и Източна Румелия започва още от есента на 1885 година. Подкрепа и участие към каузата взимат и висши военни.

На 6 септември бунтовници стигат в Пловдив и свалят от власт назначения от султана генерал-губернатор Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявено Съединението. То е посрещнато с радост от българския народ. Международната общност обаче не се съгласява с извършеното обединение. Съединението получава своето дипломатическо и международно признание едва когато е подписана българо-турска спогодба и Топханенският акт на Великите сили, а сливането на Княжество България и Източна Румелия е утвърдено окончателно с признаването на българската независимост през 1908 година.