След падането на Тодор Живков от десети ноември 1989 г. в София и страната започват серия демонстрации, в които българските граждани показват, че вече масово не се страхуват от комунистическата партия и имат конкретни политически искания – първоначално плахи, после и по-смели. Големият митинг от 14 декември 1989 г. вероятно е повратен момент за пътя, по който ще тръгне българското отхвърляне на комунизма. Тогава за първи път смело е поискана отмяната на член 1 от Конституцията, който гарантира ръководната роля на БКП. Мнозинството прави жива верига около Народното събрание и с поведението си показва, че вече не зачита заседаващите вътре номенклатурчици. Това е българският момент за реално падане на комунизма, каквото се е случило вече в Източна Германия. В България са чуждестранни журналисти, една от които, представителка на „Си Ен Нюз Нетуърк“ казва, че е дошла да види „края на комунизма“. След сесията на Народното събрание тя решава, че

„това не било краят“

Член 1 не е отменен, както предварително се очаква. Народното събрание не дава на хората нужната информация, че не може веднага да отмени ръководната роля на БКП, защото по закон такова предложение може да се разгледа чак на следващото заседание. Вместо това с предишни изказвания партийни членове са създали очакването, че член 1 ще бъде отменен, както вече е станало в други държави от Източна Европа. Недоволството на събралото се множество е голямо, но до ексцесии не се стига. Несвикнал да бъде освиркван, Петър Младенов казва: „ с този екстремизъм вие тласкате България към пропастта”, след което произнася прословутата реплика „по-добре танковете да дойдат”.

Властта е в паника и не знае дали ще може да удържи водещата позиция, която до момента има пред опозицията в предначертаването на българския преход. Лидерите на митинга обаче не се възползват от момента. От трибуната на Студентския дом Желю Желев призовава: „трябва да победим нашите противници преди всичко с високата си политическа култура, както победиха гражданите на ГДР и Чехословакия. И за да покажем, че ние действително притежаваме тази по-висока политическа култура, утре елате пак в 17 ч., за да чакаме и да видим отмяната на целия член 1 от сега действащата конституция. Лека нощ!“.

Желев пропуска, че в ГДР и Чехословакия хората не се разотиват, а устояват мирно дори на полицейските палки, за да видят в крайна сметка режима в отстъпление. В България обаче хората се разотиват, а на следващия ден член 1 все още си остава неотменен. Инициативата също остава в БКП и преходът ще тръгне такъв, какъвто го познаваме.

На следващия ден вместо да поемат вината, депутатите от

БКП обвиняват 

в официална декларация протестиращите от страниците на „Работническо дело“ в „политическо безкултурие и нетърпимост“. „Въвличайки хиляди младежи в една антисоциалистическа, антиконституционна акция, определени сили отправиха предизвикателство не само към върховния орган на властта в страната, те показаха явните си намерения да правят всичко възможно, за да всеят разединение и предизвикат дестабилизация, в момент, когато цяла България все по-твърдо и убедено тръгва по пътя на националното сплотяване в името на социалистическото обновление, на изграждането на справедлива, демократична правова държава в нашето общество,“ пише в декларацията, според която Народното събрание и в бъдеще ще отхвърля всеки опит „страната да се тласка към хаоса и националната трагедия”. „Работническо дело” в свой отделен коментар пише, че „ако това, което стана, се разбира като демокрация, свобода, право на изразяване на собствено и различно от другите мнение, то по-добре такива термини да не се употребяват.”Според друга статия на вестника от 16 декември, „действия от такъв род като митингът пред Народното събрание могат само да препречат пътя към демократизирането на нашето общество, да дестабилизират обстановката в страната, да я тласнат към хаос и национална трагедия.“

В същото време запазените документални кадри от митинга, както и свидетелствата на много очевидни, далеч не говорят за екстремизъм и агресия. Множеството наистина реагира отрицателно на новината, че член 1 не е отменен, но единствено освирква излезлите пред парламента политици, до които има директен достъп – заграждения няма, а полицейското присъствие не е голямо.

Интересна е претенцията на БКП на обединяваща сила, при положение, че само преди месец партията е деляла правата на своето население по класов и етнически произход. Тя е била носител на най-екстремните репресии, а сега се представя като единствената сила, която може да им противостои. Целта вероятно е хората по малките градове, които не знаят какво точно става в София, да се страхуват от опозицията, която според цялостната представа, изградена от „Работническо дело” (а и от телевизията), не може да е 

истински носител на демокрация

Опозицията няма как да реагира и да каже своята версия за случилото се. Протестните декларации на независимите дружества срещу демагогията, манипулацията на общественото мнение, и опитите да се дискредитира СДС, заявленията, че „мирните народни искания не са екстремизъм”, се предават само по западните радиостанции.