Преди 146 години на 4 януари руските освободителни войски под предводителството на генерал-фелдмаршал Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко победоносно навлизат в София.

Само една година след Освобождението, в далечния януари на 1879 г., по предложение на жители на София тогавашната градска управа приема решение всяка година 4 януари по нов стил да се отбелязва тържествено. Този ден по стар стил тогава е 23 декември – навечерието на Бъдни вечер за християните. И се сбъднала тази Бъдни вечер и пребъдва и досега, защото каузата е била за свобода; свобода на братята по православна вяра.

Януари 1878 година. София е скована от студ. От няколко дни жителите на града чуват топовните гърмежи на задаващата се руска войска. Плевен вече е свободен. София чака. Турският военен началник Осман Нури паша предупреждава консулите на Франция, Австрия и Италия да напуснат града. Леандър Франсоа Рьоне льо Ге, Йозеф Валдхард и Виторио Позитано обаче решително отказват. Остават в София и това спасява града от опожаряване. София е притихнала от страх. Четири бесилки се люлеят в четирите ѝ краища. Турците са гневни; след падането на Плевен тук са докарали огромни количества храна и боеприпаси. Осман Нури паша обаче е наясно, че битката за София е обречена и заповядва изтегляне към Перник. В нощта преди да отстъпи, той издава нареждане градът да бъде подпален, а българското население избито. Протестът на европейските консули срещу унищожаването на града и хората заплашва да предизвика дипломатически усложнения. Проявените от тях решителност и хуманизъм в защита на населението и града, въпреки плановете за по-нататъшните им геополитически интереси на Балканите, е един от най-първите знаци на европейско единство. Това довежда до отмяна на заповедта.

След много проведени битки, в нощта срещу 4 януари голяма част от турските войски напускат София, въпреки численото си превъзходство. Това е моментът, в който руските полкове решават да атакуват. Превземат конака и свалят турското знаме.

Операцията по превземането на града е по заповед на император Александър II, защото София се явява изключително важна стратегическа точка за по-нататъшно настъпление на руските войски в Тракия и основен пункт за снабдяване на турската армия с боеприпаси и продоволствие. На Османската империя са нанесени непоправими човешки и материални загуби.

След като превзема София генерал Гурко нанася последното поражение на Сюлейман паша при Пловдив и превзема Одрин, с което практически е сложен край на войната. А бъдещата столица на Княжество България е освободена.