146 години от рождението на Пейо Яворов

Днес се навършват 146 години от рождението на Пейо Тотев Крачолов, по известен като Пейо Яворов. Наричат го "геният на българската лирика". Човек меланхоличен,  но затова пък изпълнен с любов към родината, поезията и, разбира се, не на последно място, към Лора и Мина. 

Всяко негово стихотворение ви докосва, всяка негова творба се запечатва в съзнанието ви, кара ви да искате да четете още и още от творчеството му. Той е от онези личности, чиито произведения ги увековечават, от онези българи, които всеки техен наследник е горд да цитира.

Две хубави очи 

Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; - музика - лъчи.

Не искат и не обещават те. . .

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли!

Страсти и неволи

ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях -

не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли. . .

Не искат и не обещават те! -

Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете.