В историческата памет на България Априлската епопея остава като едно от най-героичните събития, макар и белязана с трагизъм.

Априлското въстание избухва на 20 април 1876 година (1 май по нов стил) - в Копривщица. То е потушено с много кръв и зверства, но предизвиква за първи път света да обърне внимание на България, напомня Дарик.

Това е нашата, българската революция – морална и с оръжие, която в крайна сметка води до победа, независимо от потушаването на въстанието.

Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за "предприятието" обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието, чието име на предател е изтрито от паметника в местността.

От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая". При опит да бъде заловен Тодор Каблешков, копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо". Писмото е пренесено от 19-годишният Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа.

В общо 95 въстанали села и градчета е имало едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Много са причините за кървавия и трагичен край на Априлското въстание, но то е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.

Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои, които с младостта си, с образоваността си, с безкористието на саможертвата си - като въплъщение на мечтата на българите за своя национална държава. Тази мечта прекосява столетията с имената на Каблешков, на Бенковски, на Бачо Киро и техните велики предшественици Раковски и Левски, и самотно загиналия след въстанието Христо Ботев.