150 години от рождението на Гоце Делчев - Апостола на свободата на българите от Македония и Одринско.

Днес се навършват 149 години от рождението на Гоце Делчев - Апостола на свободата на българите от Македония и Одринско.

Видният деец на национално-освободителното движение, идеолог, стратег и организатор на ВМОРО е роден на 4 февруари 1872 г. в Кукуш. Завършва гимназия в Солун, след което става юнкер във Военното училище в София, откъдето е изключен заради възгледите си.

След това учителства в Ново село, Щипско, и в гр. Банско. Става активен деец на ВМОРО от 1894 г., когато се свързва с Даме Груев, един от основателите на организацията. По примера на Левски налага идеята за вътрешна мрежа от революционни комитети, става инициатор за изграждане на четническия институт като въоръжена сила на ВМОРО. Делегат е на Солунския конгрес от 1896 г.

Заедно с Гьорче Петров изработва програма и устав на организацията. Става член и задграничен представител на ВМРО и главен ревизор на четите. Привърженик е на въоръженото въстание като средство за постигане на целите, но се противопоставя на решенията на Солунския конгрес от 1903 г. за "повсеместно стратегическо въстание в Македония“.

С Даме Груев успява да ограничи активните въстанически действия само на територията на Битолския и Одринския революционни окръзи. На 4 май 1903 г., на път за конгреса на Серския революционен окръг, загива в сражение с турска войска.

Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО. Поетът Пейо Яворов, който е бил в четата на Гоце Делчев, посвещава книга на големия революционер. Във финалната й глава със силата на поетичното си слово той пише:

"Почти едновременно с Гоце биват убити още шестима, в това число и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена. Петнадесет часа – спомня си г. Хаджидимов – турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата... Защото осиротяваше цял народ."