Преди повече от 150 години викторианският биолог Чарлз Дарвин прави революционно наблюдение: че смес от видове, засадени заедно, често расте по-устойчиво, отколкото видове, засадени поотделно.

Трябваше да мине век и половина - по ирония на съдбата приблизително толкова време, колкото е необходимо за отглеждането на дъб - и да настъпи климатична криза, за да бъдат накарани политиците и собствениците на земя да приемат идеята на Дарвин сериозно и да я приложат към дърветата.

Няма човешка технология, която да може да се конкурира с горите по отношение на поглъщането на атмосферния въглероден диоксид и неговото съхранение. Идеята на Дарвин за съвместно отглеждане на много различни растения, за да се увеличи общият добив, сега се проучва от водещи учени, които изследват горите и изменението на климата, съобщава „Сайънс Алерт“.

Учени и политици от Австралия, Канада, Германия, Италия, Нигерия, Пакистан, Швеция, Швейцария, Великобритания и САЩ се събраха наскоро, за да обсъдят дали идеята на Дарвин дава възможност за засаждане на нови гори, които да поглъщат и съхраняват сигурно въглероден диоксид.

Засаждането на повече гори е мощен инструмент за смекчаване на климатичната криза, но горите са като сложни машини с милиони части. Засаждането на дървета може да причини екологични щети, когато се извършва некачествено, особено ако няма ангажимент за разнообразие на засаждането. Следвайки мисълта на Дарвин, все повече се осъзнава, че най-добрите и най-здрави гори са тези с най-голямо разнообразие от дървета - и то дървета на различна възраст.

Горите, които следват този модел, растат два до четири пъти повече, улавят максимално количество въглерод, като същевременно увеличават устойчивостта си към епидемии от болести, бързи климатични промени и екстремни метеорологични условия. В смесените гори всеки вид има достъп до различни източници на хранителни вещества от останалите, което води до по-високи добиви като цяло. А тези по-дебели стъбла са изградени предимно от въглерод. Смесените гори често са и по-устойчиви на болести, тъй като разреждат популациите на вредители и патогени - организми, които причиняват болести.

Прозорливото наблюдение на Дарвин е скрито в четвърта глава на известната му книга от 1859 г. "Произход на видовете". Проучванията на този "ефект на Дарвин" са довели до появата на обширна екологична литература. Въпреки това то все още е толкова извън основното мислене за горското стопанство, че досега не е имало голямо финансиране, което да стимулира използването на тази техника.

Дарвин също така е известен с описанието на еволюцията чрез естествен подбор - процес, при който гените еволюират, за да се приспособят към околната среда. За съжаление на планетата промените в околната среда, предизвикани от човека, изпреварват еволюцията на гените за по-големи и по-бавно възпроизвеждащи се организми като дърветата.

Съвременните техники за редактиране на гени - директна ДНК хирургия - могат да помогнат за ускоряване на процесите, след като в лабораторни условия се идентифицират ключовите гени. Но само еволюцията на човешките практики - т.е. промяната на това, което правим - е достатъчно бърза и мащабна, за да възстанови баланса на въглеродния цикъл и да ни върне в безопасните за планетата граници.

Проучване на имението „Норбъри Парк“ в Централна Англия описва как, използвайки ефекта на Дарвин и други мерки, съобразени с климата, имението сега улавя над 5000 тона въглероден диоксид годишно, което го прави вероятно най-негативната по отношение на въглерода земя в Обединеното кралство. Такива впечатляващи статистики не се получават случайно или чрез забиване на няколко дървета в земята и надежда; необходими са грижи и екологичен ум.

Освен това дърветата на различна възраст непрекъснато осигуряват дървен материал, който може да се добива, и по този начин осигуряват постоянни работни места, за разлика от другите методи на лесовъдство, при които големи площи се изсичат и разчистват едновременно.

Правителството на Обединеното кралство, както и други администрации, е определило изисквания за отговорно засаждане на дървета в големи мащаби. Тези изисквания продължават да се преразглеждат и усъвършенстват. Все още съществуват жизненоважни въпроси относно това какви дървета трябва да засаждаме, къде да ги засаждаме и какво да правим с тях, след като пораснат.

Нуждаем се от гори, които да бъдат практичен, надежден и справедлив отговор на нашите кризи, свързани с климата и биоразнообразието, и Дарвин ни е показал пътя. /БГНЕС