Нацистката окупация на Гърция започва през 1940-та година, продължава цели 4 години и е считана за една от най-жестоки в историята – 250 хиляди гърци загиват, повечето от глад, пише ВВС. 

Сред извършваните масови убийства е това в Калаврита, където жертвите са 500. В Дистомо през 1944-та година са убити 218 цивилни. 

Още през 2000-та година гръцкият Върховен съд постанови, че Германия трябва да плати 28 милиона евро компенсации на близките на жертвите от Дистомо. Решението така и не е приложено след дългогодишни съдебни спорове в международните съдилища. 

Настоящият правосъден министър Никос Парашкевопулос обяви официално, че ще потърси изпълнение на това постановление. 

През седмицата гръцкият премиер Алексис Ципрас обяви пред парламента, че е негов дълг да търси изплащането на репарации за Втората световна война. Неслучайно един от първите му актове като министър-председател беше да поднесе венец на мемориала в памет на жертвите на нацистката окупация. 

Неслучайно, защото врагът от войната сега е най-големият кредитор на Гърция. Отношенията по линията Атина-Берлин са доста обтегнати, след като еврозоната се намеси в спасяването на южната ни съседка от финансов колапс през 2010-та година. 

Гръцките граждани подкрепиха крайноляво правителство, тъй като основната точка в платформата на Ципрас беше предприемането на мерки за облекчаване на строгите рестрикции за възстановяване на гръцката икономика, наложени от Германия и останалите кредитори. Берлин е категорично против, но все пак се стигна до удължаване на срока за погасяване на спасителния заем от 240 милиарда евро. 

Германия плаща компенсация в размер на 115 милиона марки на Гърция през 1960-та година. Още тогава Атина настоява, че това е малка част от дължимото, но се съгласява да не претендира за повече пари. 

Сега обаче гръцките власти изтъкват, че сделката не е коректна, тъй като не покрива плащания за повредена инфраструктура, военни престъпления и връщането на принудителния заем, който Гърция взима от нацистка Германия. 

Берлин от своя страна счита проблема за решен – правно и политически. Освен това германското правителство изрази своето учудване, че Гърция не предявява претенциите си при преговорите за влизане в еврозоната, а едва сега. 

Сумата, която Атина иска не е обявена публично. Спекулациите сочат, че страната търси 162 милиарда евро. 108 милиарда за щети по инфраструктурата и 54 милиарда за принудителния заем. Гърция най-вероятно ще претендира тази сума да бъда приспадната от общите задължения към еврозоната в размер на 323 милиарда евро. 

Решението на Върховния съд отпреди 15 години дава право на властите да конфискуват притежавано от Германия недвижимо имущество като компенсация. Тогавшният правосъден министър Михалис Статопулос не се възползва. Но сега ситуацията е друга. 

Сред потенциалните възможности са германското археологическо училище и сградата, където се помещава културното учреждение Гьоте институт.

Ще се стигне ли до конфискация, предстои да разберем.