Иван Анчев*

18 минути и 15 секунди. Толкова е времето, за което българската милиция (прощавайте, полиция) може да загуби достойнството си и общественото уважение. Имам точно 20 години стаж в МВР. И си бях обещал, че няма да кажа лоша дума за мъжете и жените в полицейски униформи, защото зная колко трудна е службата, която носят. Те са на първи ред в борбата с нелицеприятната част на живота, недоокомплектовани и недооборудвани, с ниски заплати (да, точно така – ниски заплати), на една ръка разстояние от простака, питащ ги „ти знаеш ли аз кой съм, бе?“… Мъжете и жените в униформа, пропуснали първия учебен ден на детето си, много училищни празници и още повече семейни тържества, понякога неприбирали се вкъщи с дни заради охраната на поредица от „мероприятия“ – под тази благовидна дума се разбира събитие, на което е твърде вероятно да бъдат замеряни с камъни, бомбички, или да им бъде горена слама в краката. 
Но! 
Винаги има едно „Но!“. Това което видях в тези 18 минути и 15 секунди, особено в първите 2 – 3 минути е 

АБСОЛЮТНО НЕДОПУСТИМО, 

морално укоримо и законово-административно наказуемо. Тези минути и тези кадри показват, че българската полиция не е научила нищо ново и не е забравила нищо старо от комунистическата милиция, чиито автомобили бяха боядисани в жълто-сини цветове: жълт от страх влизаш, син от бой излизаш. Онази милиция, която беше „биещото сърце на Партията“. Днес имаме същото „биещо сърце“, само че на статуквото и задкулисието, насочено срещу младите хора, искащи по-добро бъдеще на своята Родина. Много са тъжните факти, събрани в тези 18 минути и 15 секунди, но нека да посочим поне няколко от тях: 

1. Това видео видя бял свят 13 месеца след събитията? Нима не е било известно, че го има още тогава? Прокуратурата знаела ли е за него? Ако е знаела, защо не го е оповестила? Най-малкото операторът на камерата на НСО, който приближава и отдалечава обектива (в самия край на видеото), трябваше да има гражданска и офицерска доблест, за да докладва какво е видял по време на дежурството си. 

Кой е бил този оператор? 

Името, моля. 

2. МВР било правило проверка по случая? Кои са били проверяващите? Имената им, моля. Все още ли са на служба в МВР, или са (вече) „изчегъртани“ от служебното правителство? 

3. Видях поне трима офицери във видеото – имената им, моля. За да видим 

дали пък не са наградени за добре свършена работа…

 Както и да видим, в кое полицейско училище са ги учили, че сила може да се използва и след като „нападателят“ (кавичките са съвсем умишлени) е неутрализиран? Да видим колко и какви школи са завършили? Защото, както и преди съм писал по тази тема – служителите на МВР, завършили американски и натовски полицейски школи са неглижирани, спъвани в кариерното развитие, дамгосвани с „американски, френски, немски (или според държавата, където са завършили) шпиони“. Може би, биха били благонадеждни, ако бяха завършили някой спецкурс в Русия или Беларус – и без това са ни „братушки“ (пак напълно умишлени кавички), а и Цацаров подписа с руския главен прокурор Юрий Чайка споразумение за сътрудничество и обучение на кадрите … 

4. Колко са служителите на МВР, които на следващия работен ден са написали докладна записка (ДЗ) до своя пряк началник, в която информират за установеното от тях полицейско насилие над задържани лица – имената им, моля. Ще ги издигнем на пиедестала на гражданската доблест. Обзалагам се, обаче, че няма да има нито една такава ДЗ. Защото така работи Системата с главно „С“ – „Не знам“, „Не видях“, „Не бях там“, „Началникът така каза“ или в най-добрия случай „Началникът да каже“. Системата е пропита от комформизъм, зависимости и ниска професионална подготовка. 

5. Младежите бити под колоната – имената им, моля! Да видим кои са те? Къде учат, къде работят, за каква България мечтаят? 

Преди няколко месеца написах статия под надслов „Време е за операция „Чисти ръце“ в службите“. Поводът беше различен, но след появата на видеото с полицейското насилие от 10 юли 2020 г. повече от всякога заставам зад това твърдение. Правоохранителната система и службите, защитаващи националната сигурност на Република България, както и прокуратурата разбира се, трябва да се изчистят от всички зависимости, утаили се и закалъчили се след 1989 г. Защото това видео не е нищо друго освен еманация на симбиозата ДПС – ГЕРБ – БСП в службите за правоохрана през последните 15 години – спомнете си битите ни сънародници пред Парламента по време на Тройната коалиция; „Нощта на Белия автобус“ при Орешарски (нека не забравяме и предизвикващата на следващата сутрин протестиращите с чаша кафе в ръка Мая Манолова, днес първи и най-виден представител на същите тези протестиращи); както и събитията от миналата година по времето на Борисов.
Всеки може да критикува, какво обаче трябва да се направи? Без да претендирам за изчерпателност и всеобхватност, предлагам 

няколко абсолютно необходими действия, 

независимо от немалкия финансов ресурс, който ще погълнат: 

1. Абсолютна забрана на всякакви бивши служители на комунистическата Държавна сигурност (ДС) да заемат каквато и да било позиция в МВР, ДАНС, ДАР, „Военна информация“ и всички останали служби, дирекции и агенции. Незабавно освобождаване! Не е тайна, че дори в съветническия екип на Бойко Рашков има такива хора. 

2. Незабавно освобождаване на всички пенсионирани служители, работещи в момента в МВР (да, има много такива). Яденето от две ясли (МВР пенсия + МВР заплата) ги прави покорни и податливи на влияние в името на „нека да си запазя далаверката“… На тяхно място нека бъдат назначени млади хора с необременено мислене. 

3. Създаване на Граждански борд в рамките на Министерство на вътрешните работи, АБСОЛЮТНО НЕЗАВИСИМ от министъра и главния секретар на МВР. В този Борд да влязат адвокати, журналисти и изявени обществени лица, които да съблюдават законността в действията на МВР. Този орган да има ролята на граждански контрол върху дейността на полицията, като неговата задача НЕ е да изземва функции на прокуратурата (която най-често прави проверките на принципа „гарван – гарвану око не вади“). 

4. Актуализиране на обучителните програми в Академията на МВР и полицейските училища в страната, с акцент върху гражданските права и обучение срещу полицейското насилие. Понастоящем образователните програми в АМВР и подчинените й структури са от 80-те и 90-те години на миналия век. 

5. Оборудване на всеки полицай на улицата, така както има значка и пистолет, с видеокамера записваща образ и звук в централизиран сървър на МВР. Обясненията от типа „това е много скъпо“ означават само едно – нежелание да се погледнат проблемите в очите. Защото полицейската камера, закачена на гърдите на полицая и записваща образ и звук ще прекрати незабавно всякакви форма на корупция, ще бъде независим регистратор на агресията на полицая или агресията срещу полицая, ще бъде доказателствено средство (законотворците да помислят в тази насока!), даваща ценна информация на разследващите органи и съда. 

6. И шесто – знам, че ще прозвучи скандално, но да бъдат увеличени заплатите на полицаите двойно и тройно. За да вършат работата си безукорно, за да защитават и служат на гражданите, без да мислят за парното и неплатения ток. Да знаят, че когато следващия път се изкушат да попитат „И к‘во праи‘м сега?“, „Как е бизнесА?“, или не дай Боже да бият някого пред Министерски съвет, да знаят, че ще загубят много. Не само уважението на обществото, но и в материален план. Нека после да обясняват на децата си, защо е станало така. 
Пътят към добре организирана държава, към Достойна България, е труден. Но е единствено възможен чрез налагане на абсолютното върховенство на закона – без богопомазани и недосегаеми. 
Credo, quia verum! (Вярвам, защото е истина!)

* Авторът има 20 години стаж в МВР, през които е работил по линия на международния контратероризъм в НСБОП – МВР и НСС – МВР. Вторият българин завършил Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния, САЩ) през 2000 г. Доктор по национална сигурност с дисертация по въпросите на ислямския радикализъм.