"Цели" 189  български депутати са обявили депозити в страната и чужбина. Общата сума възлиза на 31 186 005 лв., от които 1 116 410 лв. са в сметки извън България. Данните са от анализ на Института за развитие на публичната среда (ИРПС).

Още 82-ма от техните партньори също са декларирали сметки – на стойност 5 528 008 лв. Вложители в чуждестранна валута са 54-ма народни представители. Сред валутите присъстват евро, долари, британски лири и швейцарски франкове.

Формулярът на КПК изрично изисква да се уточни дали депозитът е в страната или в чужбина, но не задължава попълващия да посочи конкретната банка. Някои депутати обаче са били по-прецизни – посочили са институции като ДСК, ЦКБ, ОББ, Инвестбанк и Д Банк.

В демократичния свят високите заплати на държавните мъже и жени са гаранция за тяхната независимост. Но това е само едната страна на монетата. Другата е прозрачността. В САЩ, например, всеки член на Конгреса е задължен ежегодно да подава подробни финансови отчети, включително за инвестиции, акции и недвижими имоти. Там журналисти и активисти лесно проверяват дали някой законодател не гласува в полза на собствените си бизнес интереси.

В Германия депутатите не само декларират доходите си, но и ако имат допълнителни възнаграждения от частни компании, те се публикуват по категории – за да е ясно кой може да влияе върху техните решения. Във Франция след скандала с Франсоа Фийон, обвинен, че е плащал фиктивна заплата на жена си, бяха въведени още по-строги правила за публичност.

У нас обаче този механизъм определено куца. Декларациите се попълват по различен начин, данните трудно се обработват машинно, а липсата на стандарти прави контрола половинчат. Показателно е, че само 189 депутати са обявили банкови сметки. Крайно невероятно е, че останалите просто не разполагат с такива.

От ИРПС предполагат, че проблемът е в грешно попълнени категории – някои депутати записват разплащателните си сметки в графа „налични пари“, вместо в „банкови сметки“. Така информацията става непълна, понякога и подвеждаща. А гражданите остават с усещането, че декларациите са по-скоро формалност, отколкото реален инструмент за контрол.

Решението е просто: ясни инструкции, практически примери и задължителни уточнения. Ако в САЩ може да се знае дали конгресмен е инвестирал в енергийна компания, а в Германия – дали депутат печели допълнително като адвокат, защо у нас да не се знае в коя държава и в каква валута са парите на народните избраници?

Очаквано най-голямата парламентарна група – ГЕРБ-СДС – държи и най-много пари: 13 040 054 лв. Следват „Продължаваме Промяната – Демократична България“ с 5 485 426 лв. и ДПС-Ново начало с 3 850 325 лв. Общо 72-ма депутати имат суми над 100 000 лв.

Най-впечатляващ е случаят с Лъчезар Иванов от ГЕРБ-СДС – половината от средствата на групата идват от неговите сметки. Те възлизат на 6 423 932 лв., основно в долари. След него са Делян Пеевски от ДПС-Ново начало с 1 078 026 лв. и колежката му Атидже Алиева-Вели – с 912 988 лв. в България и Белгия. Нейната сметка там вероятно е наследство от периода ѝ като евродепутат.