Когато изкуственият интелект загуби от... Atari: какво всъщност ни казва това?

ChatGPT се изправи срещу шахматна програма от 1977 г. и загуби. Унизително. Как това разкрива истинската природа на изкуствения интелект?

Историята звучи като виц от дигиталната епоха: най-популярният съвременен езиков модел се изправя срещу шахматна програма от ерата на диско музиката и „Междузвездни войни“… и губи. Не просто губи – прави грешки, които биха накарали всеки начинаещ да се изчерви. Но зад този комичен сблъсък между ChatGPT и Atari Chess се крие нещо много по-дълбоко – не само за бъдещето на ИИ, но и за нашето разбиране за „умни“ машини.

Какво се случи?

Програмистът Робърт Карузо провежда експеримент – след като разговаря с ChatGPT за историята на шаха и изкуствения интелект, му предлага да играе партия срещу емулатор на Atari 2600 от 1977 г. ChatGPT приема предизвикателството... и започва да бърка фигури, да забравя ходове, да играе незаконни комбинации и в крайна сметка да капитулира.

Карузо описва, че в продължение на 90 минути буквално спасявал езиковия модел от поредица от глупави ходове. Програмата обърквала топове с офицери, игнорирала елементарни тактики и се губела в собствените си отговори.

А Atari? Просто си свършила работата

Колкото и примитивна да изглежда днес, шахматната програма на Atari е била чудо на инженерната мисъл за времето си. Тя не „мисли“ като човек, не прави сложни изводи и не се опитва да блесне с красноречие – просто следва строго определени правила и гледа един ход напред. Но това ѝ е напълно достатъчно, за да победи езиков модел, който, оказва се, не е създаден за логика и структура.

Тук идва важният извод. Когато говорим за изкуствен интелект, ние често го мислим като нещо единно – една голяма „мислеща машина“, която върви по пътя към човешката интелигентност. Но това е заблуда. AI не е едно цяло, а цяла вселена от различни технологии – от шахматни двигатели и медицински системи до езикови модели като ChatGPT.

ChatGPT е голям езиков модел (LLM), чиято сила е в обработката на текст, не в логиката или играта. Той „предсказва“ следващата дума, а не анализира стратегически ситуации. Няма истинска памет за предишни ходове, не разбира шахматната дъска като концепция и не може да проверява собствените си ходове спрямо правилата. Тоест – просто не е създаден за това.

Границите на генеративния интелект

Този случай показва не слабост на ChatGPT, а ясно очертани граници. Езиковите модели могат да обясняват, разказват, превеждат, творят. Но не могат да разсъждават логически, да помнят последователности или да спазват строги правила. Те са като артист с амнезия – могат да бъдат вдъхновяващи, но не и надеждни при структурирани задачи.

Днес съществуват AI системи, които могат да победят световни шампиони по шах (като Stockfish или AlphaZero), но това са специализирани алгоритми, не генеративни модели. И обратно – нито една от тези шахматни машини не може да напише есе за Шекспир или да води разговор за геополитиката.

Защо този случай е важен за обществото?

Историята на ChatGPT срещу Atari не е просто забавен епизод. Тя ни подсеща, че понятия като „изкуствен интелект“ са станали прекалено общи. ИИ не е новият мозък на човечеството, а набор от инструменти – всеки с различна функция и ограничения. И както добрият чук не е добър за завинтване, така и ChatGPT не е подходящ за шах.

В свят, в който ИИ навлиза във все повече сфери – от здравеопазване до съдебна система – трябва да разбираме къде е полезен и къде е опасно да му вярваме. А понякога това разбиране започва именно с игра на шах... и едно унизително поражение от Atari.