На изборите за европейски парламент се очертава една ясна тенденция – консерваторите губят мандати, популистите и леви партии печелят места. Все още е рано да се каже обаче коя партийна формация печели изборите – в някои страни като Италия изборните секции затварят едва в 23 часа. Въпреки това според прогнозните резултати вече е ясно, че две трети от местата в новия европейски парламент ще отидат при проевропейски партии.
Първите резултати дойдоха към 17 часа централноевропейско време от Австрия. В 18 часа бяха съобщени резултатите от Германия, Холандия, Ирландия, Кипър, Латвия, Гърция и Малта. В 19 към тях се прибавиха България, Хърватия, Словения. В 20 часа се очакваха първите данни от Франция, Дания и Испания. В 21 часа резултатите си подадоха Португалия, Полша, Швеция и Румъния. Едва тогава можеше да се направи и първа прогноза как ще изглежда новият Европарламент. В Италия последно изборните секции затвориха в 23 часа.
Германия: Тежък удар за социалдемократите, зелените в скок
Германските социалдемократи понесоха тежък удар на изборите за Европейски парламент. Сериозен срив има и при християндемократите. И двете партии отбелязват сериозна загуба на електорат в сравнение с предишните евроизбори. Първа сила все пак остава ХДС на Ангела Меркел в коалиция с ХСС от Бавария – по прогнозни първи резултати консерваторите печелят 28% от гласовете. Социалдемократите взимат едва 15,5%, което вероятно ще доведе до оставката на лидерката им Андреа Налес. Зелените взеха цели 22%, което е огромен скок за тях, в предишни години те не надхвърляха 10%. Либералната Свободно-демократическа партия взима 5,5%. По-добър в сравнение с миналите евроизбори, но по-лош в сравнение с парламентарните е резултатът на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ – 10,5%. Левицата взима 5,5%. Още седем малки партии влизат в ЕП от Германия. Най-сериозно сред тях се откроява сатиричната „Партията“ с 2,6%.
Австрия – ясна победа за канцлера Курц
Въпреки скандалът от последната минута, който поредизвика вот на недоверие в Австрия, консервативната Народна партия на канцлера Себастиан Курц успя да спечели евроизборите. Според първите резултати тя взима 34,5% от гласовете, което е увеличение със 7,5% от миналите избори. На второ място са социалдемократите с 23,5% - тяхната загуба е 0,5 на сто, а популистката Партия на свободата падна до 17,5%, губейки 2,2% в сравнение с вота преди 5 години. Причина за това е най-вече скандалното видео, в което лидерът им и вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе предлага корупционни сделки на представяща се за роднина на руски олигарх жена. Австрийските зелени взимат 13,5%, либералната Неос запазва същият резултат като през 2014 – 8%.
Холандия изненада със социалдемократите
Холандците гласуваха още в четвъртък и изненадващо най-силна партия е социалдемократическата на Франс Тимерманс – 18,4%. Това дава сериозни шансове на Тимерманс за поста шеф на Еврокомисията, за който той е кандидат. Либералите на премиера Марк Руте са втори с 14%, толкова взимат и християн-консерваторите. Крайните популисти от Форум за демокрация ще получат само 3 места в Европарламента.
Кипър – фотофиниш за консерватори и левица
Консервативното Демократично общо движение и лявата AKEL според първите прогнози вероятно имат почти равен резултат и водят. И двете имаха 29% от гласовете в екзитпола. Ако този резултат се запази, те ще пратят по двама депутата в Страсбург. За другите две места, които има Кипър, се борят две малки центристки партии и дясно-екстремистката ELAM.
Гърция – консерваторите водят
Консервативната Неа Демократия печели евровота според първите резултати. Тя взима 32 на сто от гласовете. Премиерът Алексис Ципрас пък за първи път от 2014 година губи – неговата лява „Сириза“ има 27% от гласовете. За третото място се борят крайнодясната „Златна зора“ и социалистическата KINAL – и двете по първи резулатти имат по 7%. Комунистите от KKE печелят 6%.
Италия и Фанция – треперене до последната секунда. Салвини и Льо Пен с превес
Най-интересните резултати Италия и Франция ще дойдат и най-късно. В Италия се очаква голямата победа да вземе „Лига“-та на вътрешния министър Салвини. 30% й даваха анализаторите. Възможно е заради този огромен скок на привърженици – на миналите евроизбори партията му взе малко над 6,5%, Салвини да развали коалицията с „Пет звезди“ и да поиска нови избори.
Във Франция активността на тези европейски избори е много по-висока, отколкото в предишни години. До 17 часа бюлетините си бяха пуснали 43,29% от избирателите. През 2014 към този час гласувалите бяха 35,07%. Според последните проучвания партията на Марин льо Пен, крайнодесният „Национален сбор“, взима 24,5%. А проевропейската „Република, напред“, на президента Макрон – 23%. Тези европейски избори са и големият реванш на Марин льо Пен. Тя успя да излезе напред, като промени стратегията си и се отказа от излизането на Франция от ЕС. Вместо това обеща промяна на Европа отвътре.
Висока активност почти навсякъде
Тези европейски избори са и с много висока активност. В повечето членки до урните отидоха значително повече хора, отколкото при предишни евровотове. В Германия до 14 часа бяха гласували малко над 29%, което е с почти 5% повече от 2014. В Испания избирателите се увеличиха дори с 10% , във Франция с поне 5%. В Словакия 20 на сто от избирателите гласуваха за европарламент, което е най-високата активност на европейски избори в страната досега. И в съседна Румъния повече хора са се разходили до изборните си секции. Само 6 часа след отварянето им 19,75% бяха гласували. През 2014 до този час румънските гласове бяха едва 12,4%. Тази активност се тълкуваше и като лоша прогноза за управляващата социал-либерална коалиция. Очакваше се тя да бъде наказана от избирателите. Най-много са гласувалите в Малта – 72%.
По-малко места за консерваторите, повече за популисти и леви
Фактор Фактор
Още от Свят
Олена Зеленска: 1000 дни война закалиха съпруга ми. Стресът разрушава гърба му
Тя обобщи, че досега са успели да върнат в Украйна 388 отвлечени от руснаците деца.
Има предварително съгласие за пълното ни присъединяване към Шенген от 1 януари
Има предварително съгласие за пълното ни присъединяване към Шенген от 1 януари
Доналд Тръмп може да назначи на поста специален представител по Украйна Кит Келог, пенсиониран генерал-лейтенант
Планът включва замразяване на фронтовите линии и принуждаване на Киев и Москва да започнат преговори.